Александър Пушкин
На френски стихоплети съдия най-строг… ^[0]

        На френски стихоплети съдия най-строг,

към тебе се обръщам, Боало — класик и бог.

Да, въпреки съдбата страшна да изрече

в отечеството да не си пророк ти вече

и въпреки че дръзките при нас умници

днес вземат лаврите на твойте ученици,

напук на пълното с идеи нови школо,

комуто ти обърна гневно теме голо,

то моля аз — поклонника на твойто слово, —

стани ми вожд. Как искам пак отново

катедрата си да заемеш, дето ти

за вечни времена сонета защити,

където тържествуваше присъда неотменна

над гарвани-певци и глупостта бе тленна.

Пак нови лъжльовци твърдят, че тъй не може

и туй дърдорене ме днес така тревожи.

И да мълча ли още, да стоя далече?

Не, не! Реших аз всичко да разкажа вече.

 

        О, вий, на вечен пост, които не мълчите,

а хващате перо, хартията мърсите,

и всеки в своя труд разумното руши,

почакайте — пак вижте вашите души

с какво са пълни — с чувство искрено и прямо

или с амбиции неудържими само;

или за глупости ръката ви сърби,

че няма заеми, а трябват ви пари.

Но по-добре ли ще ви е смирено

да служите вий някъде почтено,

или пък в магазините с поклон и жест,

та с честен труд да имате слуги и чест,

отколкото да пуснете без срам в журнали

велможести и гнусно пошли мадригали,

да се надсмеете над всичките в очите

и важни мисли нечии да обясните

на публика объркана (драскачи вий познати),

да дирите за пошлостта си абонати…