Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- Бородинская годовщина, 1831 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Алипиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- — Добавяне
Ний славим Бородино с чест,
бойците, дето там умряха,
твърдейки: „Няма ги онез
тълпи, Русия що грозяха.
Не тръгна ли Европа в бой?
И кой я водеше тук, кой?!
Но срещна твърдост вража орда,
отбихме нейния напор,
прекършихме ний воля горда
и равен бе неравен спор.
Какво? Забравят своя бяг
и щика руски в длан корава,
забравят те и студ, и сняг,
погребли жалката им слава.
Примамват ги ония дни,
кръвта ни пак ги пияни:
тежко на тез, за кръв тъй жадни,
че дълъг ще е май сънят
на гостите в гробове хладни,
щом в руските поля заспят!
Елате тук: Русия ви зове!
Но знайте вие, скъпи гости!
Не ще ви Полша поведе:
ще минат само ваште кости!…“
Отдавна беше… Ето на,
пак тичат наште знамена
в отново паднала Варшава;
и Полша, като воин в бяг,
в праха захвърля бранна слава —
и бунта почнал стихва пак.
На храбрите — хвала и чест;
те във праха не са лежали;
не ще напомним с нищо днес
това, що старите скрижали
в преданията си таят;
те няма там да изгорят;
те на лика на Немезида
не ще съгледат поглед лих,
нито ще чуят пък обида
от музата на моя стих.
Но вий, смутители в дворци,
лесноезични вий витии,
вий, черни, бедствени звънци,
които черните Русия!
Що взехте вий?… Руснака, как,
днес колос болен ли е пак?
Все тъй ли северната слава
е притча пуста, сън и дим?
Кажете: скоро на Варшава
ли пред закона ще мълчим?
И где да се оттеглим, где?
Зад Ворксла ли, земя безкрайна?
На кой Волинск да се даде?
И на кого пък там… Украйна?
Приемайки метежните права,
ще ни напусне ли Литва?
И Киев, сила златоглава,
баща на наште градове,
нима с размирната Варшава
ще слее святи гробове?
И бурният ви шум и вой
смути ли руския владика?
И кой глава наведе, кой?
Венец: за вас или за щика?
И как е Русь? Война и мор,
и бунт, и външния напор
на бурите сърцето пари —
но вижте: как стои тя, как!
Наоколо война, пожари —
и Полша е покорна пак…
Победа! Ах, тъй сладък час!
Русия! Гледай надалеко!
Гърми със милионен глас!
Но стъпва край ковчега леко,
там, де е той глава склонил,
за зли обиди отмъстил,
пред този, със ръка корава
превзел Таврида, Ереван
и на когото светла слава
му сви венец от тройна бран.
Да беше оживял, велик,
Суворов би видял Варшава:
Ще трепне сянката му в миг
от блясъка на нашта слава!
Ще благослови той теб, герой,
страданието, вечния покой,
другарите ти млади, смели
и вестите за оня час,
тъй бързо днеска долетели
със неговия внук до нас!