Александър Пушкин
Бородинска годишнина ^[0]

Ний славим Бородино с чест,

бойците, дето там умряха,

твърдейки: „Няма ги онез

тълпи, Русия що грозяха.

Не тръгна ли Европа в бой?

И кой я водеше тук, кой?!

Но срещна твърдост вража орда,

отбихме нейния напор,

прекършихме ний воля горда

и равен бе неравен спор.

 

Какво? Забравят своя бяг

и щика руски в длан корава,

забравят те и студ, и сняг,

погребли жалката им слава.

Примамват ги ония дни,

кръвта ни пак ги пияни:

тежко на тез, за кръв тъй жадни,

че дълъг ще е май сънят

на гостите в гробове хладни,

щом в руските поля заспят!

 

Елате тук: Русия ви зове!

Но знайте вие, скъпи гости!

Не ще ви Полша поведе:

ще минат само ваште кости!…“

Отдавна беше… Ето на,

пак тичат наште знамена

в отново паднала Варшава;

и Полша, като воин в бяг,

в праха захвърля бранна слава —

и бунта почнал стихва пак.

 

На храбрите — хвала и чест;

те във праха не са лежали;

не ще напомним с нищо днес

това, що старите скрижали

в преданията си таят;

те няма там да изгорят;

те на лика на Немезида

не ще съгледат поглед лих,

нито ще чуят пък обида

от музата на моя стих.

 

Но вий, смутители в дворци,

лесноезични вий витии,

вий, черни, бедствени звънци,

които черните Русия!

Що взехте вий?… Руснака, как,

днес колос болен ли е пак?

Все тъй ли северната слава

е притча пуста, сън и дим?

Кажете: скоро на Варшава

ли пред закона ще мълчим?

 

И где да се оттеглим, где?

Зад Ворксла ли, земя безкрайна?

На кой Волинск да се даде?

И на кого пък там… Украйна?

Приемайки метежните права,

ще ни напусне ли Литва?

И Киев, сила златоглава,

баща на наште градове,

нима с размирната Варшава

ще слее святи гробове?

 

И бурният ви шум и вой

смути ли руския владика?

И кой глава наведе, кой?

Венец: за вас или за щика?

И как е Русь? Война и мор,

и бунт, и външния напор

на бурите сърцето пари —

но вижте: как стои тя, как!

Наоколо война, пожари —

и Полша е покорна пак…

 

Победа! Ах, тъй сладък час!

Русия! Гледай надалеко!

Гърми със милионен глас!

Но стъпва край ковчега леко,

там, де е той глава склонил,

за зли обиди отмъстил,

пред този, със ръка корава

превзел Таврида, Ереван

и на когото светла слава

му сви венец от тройна бран.

 

Да беше оживял, велик,

Суворов би видял Варшава:

Ще трепне сянката му в миг

от блясъка на нашта слава!

Ще благослови той теб, герой,

страданието, вечния покой,

другарите ти млади, смели

и вестите за оня час,

тъй бързо днеска долетели

със неговия внук до нас!