Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- Перед гробницею святой…, 1831 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Алипиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- — Добавяне
Пред гробницата, без слова,
стоя с наведена глава…
Спокойно е: едни лампади
тук само тайнствено златят
колони — каменни грамади,
и знамената, що висят.
Спи тука оня славен син,
военен идол, властелин,
твърд страж на сигурност държавна,
пред врагове глава не свел,
останалия от ятото славно
екатеринински орел.
Във твоя гроб възторг живей!
Със руски глас той топло пей
за давнашните дни, когато
на твойте старчески коси
се молеше народа свято:
„Иди, спаси!“ И ти — спаси…
Заслушай се пак в наша глас,
стани, спаси и цар, и нас,
о, старец грозен! Вдъхновено
стани пред гробните врати,
вдъхни ти вяра мигновено
на полковете сироти.
Излез, във гроба не лежи
и вожда ни е кой, кажи,
заместникът ти нека знаем!
Но в мрак е храма потопен
и спиш ти своя сън безкраен,
от нищо вече несмутен…