Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Моя родословная, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Тълпа драскачи подиграват

събрата свой със зли слова,

аристократ ме назовават,

а чиста глупост е това.

Не офицер и не асесор,

и не дворянин с мрачен нрав,

академик или професор,

а просто руски съм еснаф.

 

Превратността на времената

разбирам и не споря аз,

родиха се по-други знатни,

по-нови, с по-голяма власт.

От вехти родове отломък

(не съм единственият днес),

на древен горд боляр потомък,

еснаф съм, дребен и злочест.

 

С блини не е търгувал дядо,

ни лъскал царския мундир,

с придворните на пир не сядал,

не пръкнал княз от селендур.

И от австрийска нежна рота

не е побягвал в късен час.

Аристократ ли съм? Напротив.

Еснаф съм, слава богу, аз.

 

И моят прадед Рача страстно

на свети Невски верен бил,

рода му с волята си властна

Иван IV пощадил.

С царете Пушкини дружаха,

бе всеки Пушкин горд и прав,

тогаз се бъхтеше с поляка

нижегородският еснаф.

 

Смирихме свади и коварство

и яростта на люта бран,

романовският род да царства

бе от народа призован.

Целунахме ръката чинно,

обичани от царска власт.

Ценени през онез години,

когато… но еснаф съм аз.

 

Духът на непокорство дръзко

напакости ни — прадед мой

със Петър нещо май се сблъскал[1]

и бил затуй обесен той.

Но примерът му бе наука,

със властниците не спори,

щастлив княз, Яков Долгоруки

еснаф бе и се покори.

 

А дядо, бунтът щом се вдигнал[2]

и Петър Трети бил свален,

до смърт бил верен като Миних,

но пак бил той опозорен.

Орлови блеснали във слава,

в затвора хвърлен бил.

Родът ни се смирил тогава

и аз еснаф съм се родил.

 

И свитък грамоти с печати

под моя родов герб укрих,

със знатните не съм побратим,

кръвта си горда усмирих.

Книжовник съм и стихотворен,

и Пушкин съм, а не Мусин,

не съм богат, ни царедворец,

но големец: еснаф един.

Постскриптум[3]

 

За моя черен дядо лесно

решил Фиглярин в своя дом,

че бил от капитан известен

закупен за бутилка ром.

 

И този капитан прославен

земята ни напред повел

и дал могъщо ход държавен

на родния ни кораб смел.

 

И негърът, тъй лесно купен,

със този капитан до гроб

живял усърден, неподкупен,

любимец царски, а не роб.

 

Баща на Ханибал, пред който

сред чесменския залив син

пламтели корабите бойни,

когато паднал Наварин.

 

Решил Фиглярин вдъхновено,

че съм в дворянството еснаф.

Ала какво е той, почтеният?

Дворянин със мешчански нрав.[4]

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано. Обстоятелствата, предизвикали това стихотворение, са изложени от Пушкин в писмо до Бенкендорф, написано на 24 ноември 1831 г.

В трета строфа са изброени няколко фамилии на отскорошни дворянски родове: „С блини не е търгувал дядо“Меншиков; „ни лъскал царския кундур“ — камердинерът на Павел I, граф Кутайсов; „не пръкнал княз от селендур“Безбородко.

[1] „Прадед мой/ със Петър нещо май се сблъскал.“ — Фьодор Пушкин бил екзекутиран заради участие в заговора на Циклер.

[2] „А дядо, бунтът щом се вдигнал“ — Лев Александрович Пушкин бил затворен след бунта през 1762 г.

[3] Постскриптум. Тази тема Пушкин искал да развие в епиграма, но нахвърлил само няколко стиха.

[4] „Дворянин със Мешчански нрав.“ — Мешчанска улица е била районът на публичните нощни заведения. Стиховете напомнят някои факти от биографията на Булгарин, която преди женитбата му била свързана със заведенията на Мешчанска.

Край