Александър Пушкин
Гяурите днес Стамбул славят… ^[0]

Гяурите днес Стамбул славят,

а утре със железен крак

като змия, без да се бавят,

ще го премажат и забравят.

Пред злото Стамбул спи във мрак.

 

Той се отрече от пророка,

на Изток правдата дълбока

пак злият Запад омрачни.

И Стамбул заради порока

на свята сабя измени.

Потта на битките отминал,

в молитвен час той пие вино.

 

Навред на вярата лъчът

угасна, скитат по мегдани

жени, старици насред път

мъже в харемите подканят,

подкупени евнуси спят.

 

Но друг е нашият просторен,

изпълнен с пътища Арзрум:

не спим ний във разкош позорен

и вино с викот непокорен

не пием сред разврат и шум.

 

Свеним се ний; и трезвоструйни

фонтани бистри ни поят,

мъжествени, добри и буйни

джигитите на бой летят.

Като орлите сме ревниви,

харемите ни мълчаливи,

непроницаеми стоят.

 

Велик е бог.

                От Стамбул вчера

един яничар се яви…

Нечуван удар ни умери,

злокобна буря се изви…

И от Русчук до стара Смирна,

от Трапезунд до Тулча чак

със кучета за пир неспирен

палачи бродеха по мрак,

яничарските къщи бели

в пожара вече са изтлели.

Стени във кръв, навред виси

чер дим, пламтят развалините

и вцепенени мъртъвци

стърчат, на колове побити.

Велик е бог. Султанът строг

бе обладан от гняв дълбок.