Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- Румяный критик мой, насмешник толстопузый…, 1830 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кръстьо Станишев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- — Добавяне
Критико затлъстял и присмехулник бузест,
готов да се глумиш над мойта скръбна муза,
ела, до мен седни, ще смогнем ли сега
да отстраним за миг проклетата тъга?
Виж тук какъв пейзаж: бедняшки ниски къщи
и чернозем зад тях, и сводът сив се мръщи,
и облаци висят над гол и стръмен рът,
не виждам тук нивя, гори тук не шумят.
Рекичка не шурти. Зад сведена ограда
дръвчета две стоят, за да дарят отрада
на скръбните очи. Едното си стърчи,
от есенния дъжд оголено почти,
а другото с листа размекнати жълтее,
за да покрий калта, щом вихърът повее.
И само туй. Дори не лайва пес. Вървят
селяк и две жени по кишавия път.
Ковчега на дете той носи и ругае
ленивия клисар — отецът де се шляе,
та не отвори тук заключения храм,
детето досега той би погребал сам.
Ти помрачня. Тогаз, отпратили тъгата,
със радостен куплет ще веселим душата.
— Къде? В Москва. Защо? — На именния ден
на графа.
— Но натам е пътят забранен.
В страната ни вилней индийската зараза.
Не тръгвай. На Кавказ вратите нявга пазех
така и аз. Какво? Забрави ли смеха?
Защо не се глумиш? Тъгуваш май? — Аха!