Александър Пушкин
Отговор на анонима ^[0]

О, който и да си, що днес ме поздравяваш,

посочвайки ми път, тояга ми подаваш

и стискаш мойта длан, когато, възроден,

аз тръгвам към живот прекрасен и блажен;

о, който и да си: дали възторжен дядо,

далечен ли другар от хубавата младост,

момче ли, с още скрит от погледите стих,

несмел ли херувим на пола слаб и тих —

благодаря ти аз от дън душа, защото,

от ласките далеч, самотник в обществото,

на хорска добрина не съм привикнал аз

и странно ми звучи сърдечния й глас.

Как смешни сме, ответ потърсим ли в сърцето

на хладната тълпа! Тя гледа на поета

като на скитащ шут. Когато изрази

дълбоко свойта скръб и свойте сълзи

и със изстрадал стих, изпълнен с тайна сила,

душите порази, към него тя е мила,

приветства го или поклащайки глава,

тя чувства недобри показва му с това.

Постигне ли го пък нечакано вълнение,

изгнание, беда злощастна, заточение —

„По-хубаво — твърдят на нашето изкуство

любителите. — Тъй ще найде нови чувства

 

и ще ги изпее нам.“ Но никога поета

не ще дочуй от тях приятелски привети

за радостта си, щом страхливо тя мълчи…

— — — — — — — — — — — — — — —