Александър Пушкин
Възпоминания в Царско село ^[0]

        Смутен от спомени и мисли,

        от сладостна тъга, вървя

под сумрака свещен на парковете пищни,

        вървя с наведена глава.

Тъй древният отрок, безумен разточител,

в молитви губил сили във пустинен край,

пред себе си съзрял познатата обител,

        с наведена глава ридай.

 

        О, във възторзи бързотечни,

        в безплодни шумни суети

аз много разпилях съкровища сърдечни

        заради призрачни мечти.

И дълго съм блуждал, и често обезсилен,

разкаян до сълзи, предчувствайки беда,

за теб си мислех, кът, на дните ми щастливи,

        на тих покой и свобода.

 

        И пак си спомням аз със трепет

        лицейския вълнуващ ден

и чувам шум игрив, и чувам смях и шепот,

        приятели добри край мен.

Пак — нежен юноша, ту пламенен, ту бавен,

в гърдите си стаил неясната мечта,

се скитам по треви и стихнали дъбрави

        и първи стихове шептя.

 

        Наяве виждам дни и нощи,

        следите им пред мен личат,

с великата жена изпълнени са още

        алеите и всеки кът —

населени са те със кули и палати,

с пиедестали неми под божествен лик,

със слава мраморна и с медните, крилати

        екатеринински орли.

 

        Възсядат призраци-герои

        пиедесталите си пак

и ето го пред мен героят страшен в боя

        кагулският разтърсил бряг.

До него оня, който е вдигал гордо флага

над морските пожари като девети вал,

и верният му брат, лъв от Архипелага,

        наваринският Анибал.

 

Сред спомените мили, святи

        от детски дни тук раснах аз,

а глухо нейде там клокочеше войната,

        родината зовеше с глас,

че грижа кървава внезапно я подгони,

Русия се раздвижи и край нас летят

пехотата брадата и бойни ескадрони,

        оръдия блестят след тях.

 

— — — — — — — — — — — — — — — —

 

И гледайки бойците млади,

        дочули звук от бея лих,

ний детската си възраст проклинахме, паради

        сънувахме в лицея тих.

И колко паднаха. Запели песни нови,

покриха се със слава край Бородино,

на хълмовете кулмски — — — — — — — сурови,

        и край Монмартър — — — — — — — — — — — — —