Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Воспоминания в Царском Селе, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

        Смутен от спомени и мисли,

        от сладостна тъга, вървя

под сумрака свещен на парковете пищни,

        вървя с наведена глава.

Тъй древният отрок, безумен разточител,

в молитви губил сили във пустинен край,

пред себе си съзрял познатата обител,

        с наведена глава ридай.

 

        О, във възторзи бързотечни,

        в безплодни шумни суети

аз много разпилях съкровища сърдечни

        заради призрачни мечти.

И дълго съм блуждал, и често обезсилен,

разкаян до сълзи, предчувствайки беда,

за теб си мислех, кът, на дните ми щастливи,

        на тих покой и свобода.

 

        И пак си спомням аз със трепет

        лицейския вълнуващ ден

и чувам шум игрив, и чувам смях и шепот,

        приятели добри край мен.

Пак — нежен юноша, ту пламенен, ту бавен,

в гърдите си стаил неясната мечта,

се скитам по треви и стихнали дъбрави

        и първи стихове шептя.

 

        Наяве виждам дни и нощи,

        следите им пред мен личат,

с великата жена изпълнени са още

        алеите и всеки кът —

населени са те със кули и палати,

с пиедестали неми под божествен лик,

със слава мраморна и с медните, крилати

        екатеринински орли.

 

        Възсядат призраци-герои

        пиедесталите си пак

и ето го пред мен героят страшен в боя

        кагулският разтърсил бряг.

До него оня, който е вдигал гордо флага

над морските пожари като девети вал,

и верният му брат, лъв от Архипелага,

        наваринският Анибал.

 

Сред спомените мили, святи

        от детски дни тук раснах аз,

а глухо нейде там клокочеше войната,

        родината зовеше с глас,

че грижа кървава внезапно я подгони,

Русия се раздвижи и край нас летят

пехотата брадата и бойни ескадрони,

        оръдия блестят след тях.

 

— — — — — — — — — — — — — — — —

 

И гледайки бойците млади,

        дочули звук от бея лих,

ний детската си възраст проклинахме, паради

        сънувахме в лицея тих.

И колко паднаха. Запели песни нови,

покриха се със слава край Бородино,

на хълмовете кулмски — — — — — — — сурови,

        и край Монмартър — — — — — — — — — — — — —

Бележки

[0] Необработена чернова на стихотворение.

Край