Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Калмычке, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Прощавай, хубава калмичке!

Напук на мойта суета

едва похвалните привички

не ме увлякоха в степта

сред твойта дива красота.

Ти с плосък нос си, с тесни взори,

с чело широко — при това

по френски нищо не мърмориш,

не кимаш с реверанс едва.

По английски пред самовара

дантелно хляба не трошиш,

не хвалиш в тесен кръг Сен Мара,

небрежно Шекспир не цениш,

не спущаш клепки замечтани

във празните си часове,

не тананикаш: Ма сюу’е,

в галоп не тичаш при избрани.

Каква прищявка — сред степта,

догдето впрягаха конете,

аз бях с ума и със сърцето

при твойта дива красота.

Приятели! Еднакво може

да се залъжем с празен блян

в блестяща зала, в модна ложа

или край катунарски стан.

Бележки

[0] Напечатано в „Литературная Газета“, 1831, бр. 38. За повода на това стихотворение узнаваме от пътеписа на Пушкин „Пътешествие в Арзрум“.

Край