Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Рифма, звучная подруга…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Рима, моя дружке звучна,

светъл звън и светъл ключ на

моя труд над песента,

ти замря и ме забрави,

но нима ме ти остави

и навеки отлетя?

 

А тешеше твоя шепот

всеки мой сърдечен трепет

в мойте светли младини;

ти бе ласкава и нежна

и ме водеше в безбрежни

очаровани страни.

 

Ти понякога вървеше

след мечтата ми и беше

със разперени крила,

ти — свободна и ревнива,

своенравна, горделива,

бе и хитра, бе и зла.

 

Ала аз не те оставях.

Подчинявах се, забравях

всеки твой каприз игрив

и любовник добродушен,

снизходително послушен,

бях и страдащ, и щастлив.

 

На Олимп ако сберяха

тез, които завладяха

с лира златния му трон,

там би царствено живяла

и божествено би гряла

ти сред този пантеон.

 

И разказвали ни биха

от върха на лира тиха

Омир или Хезиод:

Феб веднъж пасял козите

Адаметови в горите

под Тайгетски небосвод.

 

В планината той живеел,

но боейки се от нея

и на Зевс от нрава строг,

там не смеели да идат,

даже само да го видят,

ни богиня, нито бог.

 

И едничка Мнемозина

се решила да премине

през жестокия закон,

от което се родило

бебе хубаво и мило

под самия Хеликон.

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано.

Край