Аз съм разочарован от книгата. Очаквах антиутопичен свят в стил Оруел, със същия размах. Дълбочина в антиутопичния свят на „Безсилието на всемогъщите“ има. Проблемът е абсолютната увереност, с която героят се обявава против света. Реално последната фраза от романа, показва, че в главите на метежниците не присъствува само идеята за ударна работа и удоволствието от нея- празното платно, което и те съзнават, че им се предоставя, може да бъде увъртяно до степен пълна противоположност на първоначално зададената конструкция. Мисля, че авторът, трябваше до продължи още малко романа, като покаже плодовете на труда на партизаните (тъй да си ги титолувам). Но може и да е факт например самото сливане на автора с действието и следователно един достоен, отворен финал. За мен не беше лично увлекателен света, а е ясно, че угодия за хората няма.
Всичко в системата, а и в системите се заключва в някаквото превъзходство на едните над другите, може и да не са от различни видове. (4 от мен)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.