Александър Пушкин
Талисман ^[0]

Александър Пушкин
Талисман

Там, където тихо пляска

вечното море в нощта

и луната топло бляска

в час на сладка пустота,

там в хареми мълчаливи

наслаждение искри,

там вълшебница красива

талисман ми подари.

 

Тя ми рече с ласка мила:

„Талисмана ти пази,

той е с чудодейна сила!

Ала нивга от врази,

от куршум, от тъмни сили,

нито в страшен ураган

няма да те пази, мили,

този тайнствен талисман.

 

И султанските корони

няма да ти подари,

правоверния поклонник

няма той да покори.

В роден край, при скъп приятел

след печални брегове

талисманът непонятен

няма да те изведе…

 

Ала щом очи коварни

очароват те в нощта

и протегне се невярна,

незалюбила уста,

мили мой, ще те опази

от сърдечна скръб и свян,

от измени и омрази

моят тайнствен талисман!…“

Там где плиска океана

връз пустинните скали,

где блести луна засмяна

в сладки вечерни тъми;

где в харемите, наслада

вкусва мюсюлманът с дни,

там магьосница с отрада

талисман ми подари.

 

И прошепна нежна, мила:

„Талисманът ми пази!

Има той магична сила,

обич в него се таи.

От недъзи, болки, рани,

от тайфуни и беди

той не може да те брани,

ни от смърт да те спаси.

 

Дарове от Ориента,

няма как да ти даде,

от порока сто процента

няма да те отърве.

От изгнание в чужбина

няма да те върне той,

в скута топъл на роднина

да намериш свят покой.

 

Но ако очи коварни

те пленят с неискрен зов

или в мрак очи невярни

те целунат без любов,

талисманът ми тогава

от сърдечните тъги,

от измама, от забрава

ще те брани и спаси.“

А. С. Пушкин

Превод от руски — 2011 г.