Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Всем красны боярские конюшни…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Знайни са болярските конюшни

с чистота, с коне и със прислуга.

И конете кротки са доволни —

пълни ясли, грижи непрестанни.

Сбруята провесена сияе,

и конете пъргави сияят.

Но с едно конюшните не чинат —

появи се таласъм и нощем

скита се по тъмните конюшни,

за болярските коне се грижи,

ту заплита гривите им в плитки,

ту опашките — във тежък възел

врания жребец невям харесал.

Привечер след водопой отивам,

влизам във болярските конюшни

и пред врания жребец заставам —

кротък и смирен стои си конят.

А пък заран, ида ли да видя,

той пръхти, запенен, сякаш пламнал

пяна кървава от него капе.

Таласъмът цяла нощ го яздил,

по гори и планини препускал

от дълбока полунощ до изгрев,

месецът дорде залезе…

Ах, конярю, стар и неразумен,

тайната дали ще проумееш?

Хубавица дивна е залюбил

младият коняр, разгулен момък.

Нощем той конюшните отваря,

оседлава врания жребец,

тихомълком в двора го извежда

и на коня бърз се мята бързо

и към свойта хубавица литва.

Бележки

[0] Незавършено стихотворение. Първи опит в народен дух.

Край