Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Стансы, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Зачакал слава, добрини,

напред се вглеждам без боязън;

цар Петровите славни дни

тъй почнали с метеж и казън.

 

Но правдата не изкривил,

но нравите смирил с науки,

през неговото време бил

от зло запазен Долгоруки.

 

С държавническа вещина

посявал смело той просвета,

не мразел родната страна,

той знаел ролята й светла.

 

Ту учен, ту моряк, ту воин,

ту в дърводелството увлечен,

с душа неутолима той

на трона труженик бе вечен

 

С чертите на рода бъди

на своя прадядо подобен:

твърд, неуморен при беди,

по памет също тъй беззлобен.

Бележки

[0] Напечатано в „Московский Вестник“, 1828, №1. Написано на 22 декември 1826 г. в Москва. Пушкин гледал на това стихотворение като план за прогресивна политика, към която искал да насочи Николай I. В последния стих е изразено пожелание за помилването и връщането на декабристите от Сибир. Обаче в близките на Пушкин среди стихотворението се възприело като измяна към предишните възгледи на поета и умилкване. Това накарало Пушкин да напише стихотворението си „Към приятелите“. (Вж. 1828 г.

Край