Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Признание, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Аз любя ви, макар и с яд,

че труд и срам хабя напразно,

и по глупешки безобразно

в нозете ви превивам врат.

На юноша да заприличам…

Да, време е да не греша!

Но пак личи, че ви обичам

по болките във таз душа:

без вас е скучно — аз унивам,

при вас е тъжно — аз търпя;

и казвам ви, дори загивам,

мой ангел, от любов не спя!

Когато в гостната дочуя

пристъпване, копринен шум,

гласа ви бистър като струя,

аз мигом губя своя ум.

Усмихнете се — в мен отрада,

отбегнете ме — в мен тъга;

бих искал аз като награда —

да хвана бледната ръка.

Когато над везба прилежно

седите вие най-небрежно,

очи навела във захлас,

тогаз безмълвно, мило, нежно

като дете ви гледам аз!…

Дали за мъката да кажа

и за ревнивата тъга,

когато вие с екипажа

поемате на път в снега?

И сълзите ви тихи, кротки,

беседите ни в таен кът,

в Опочка нашите разходки

и на пианото плачът?…

Алина! Жално умолявам.

Душата не любов зове,

че може би за грехове,

мой ангел, туй не заслужавам!

Но престорете се! С очи

ще сторите това тъй чудно!

Ах, да ме мамиш не е трудно!

Измамата не ми горчи!

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано.

Край