Александър Пушкин
Песни за Стенка Разин ^[0]

1

Тъй по Волга река, по широката,

плъзгала се лодка остроноса,

тъй на лодка гребци дръзновени,

буйни, млади момци, все казаци.

На кърмата — самият стопанин,

самият стопанин, страшен Стенка Разин,

пред него е девица прекрасна,

взета в плен персийска принцеса.

Стенка Разин не гледа принцеса,

а си гледа майчицата Волга.

Та си викна страшен Стенка Разин:

„Ой те тебе, Волга, майко родна!

От детинство мен си подоила,

в дълга нощ си пяла, мен люляла,

в тежко време мен си ти изгледала.

Ти за мойта мощ не си доспивала,

злато на казаците си дала,

а пък ние теб не сме дарили.“

Та подскача страшен Стенка Разин,

па си хваща персийска принцеса,

хвърля мигом девица прекрасна

и на Волга-майчица се кланя.

2

Шетал Стенка Разин

в Астрахана града,

върти търговия.

Почнал там войводата

дарове да иска.

Дава Стенка Разин

камъни безценни,

камъни безценни —

сърма, чисто злато.

Почнал там войводата

шуба да си иска.

Шубата е скъпа:

пешовете нови,

първият от видра,

вторият от златка.

Нему Стенка Разин

шуба си не дава.

„Давай, Стенка Разин,

смъквай тая шуба!

Даваш — благодарско,

ако не — увисваш

в това равно поле

на зелено дъбче

и във куча шуба.“

Почнал Стенка Разин

тъй тогаз да дума:

„Е, добре, войводо.

Ей ти тебе шуба,

ей ти тебе шуба,

да не става шумно.“

3

То не било конски тропот, нито хорски глас,

нито на тръбач тръбата низ поле се чува,

ами временцето свири, бучи,

свири, бучи, та се занася.

То ме вика мене, Стенка Разин,

да се пусна по морето, синьото:

„Храбро юначе, ти, разбойнико мрачен,

ти, разбойнико мрачен, ти, размирна душо,

ти седни на ладии си бързи,

разпусни си платната от свила,

препусни се по туй море синьо.

Аз ще ти докарам три кораба:

на кораба първи — ясно злато,

на кораба втори — чисто сребро,

на кораба трети — душа мома.“