Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Желание славы, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Когато, коленопреклонен и безгласен,

от нега упоен, пред твоя лик прекрасен

стоях и мислех: ти си моя — в тоя час,

ти знаеш, мила, слава не желаех аз;

ти знаеш: настрана от светски шум и речи,

суетно име на поет отхвърлил вече,

не вземах присърце, от бури уморен,

далечния брътвеж за мен и срещу мен.

Мълвите можеха ли да ме тровят, мила,

когато ти — тъжовен поглед в мене впила

и сложила ръка на моите коси —

шептеше: любиш ли ме и щастлив ли си?

Не ще ли любиш друга като мен, кажи ми;

не ще ли ме забравиш никога, любими?

Мълчание свенливо пазех аз тогаз,

с наслада преизпълнен бях и смятах аз,

че няма бъдеще; че ден на зла разлъка

едва ли някога ще дойде. Сълзи, мъка,

измяна, клевета на моята глава

се сбраха… Що съм, де съм аз? Стоя едва

като в пустиня, сполетян от гръм сурово,

и всичко притъмня пред мен! И днеска ново

едно желание душата ми гнети:

аз искам слава, та от името ми ти

да тръпнеш; та от мене обкръжена властно

да бъдеш; та с мълвата гръмка всекичасно

край тебе всичко, всичко да тръби за мен;

та чула тоя глас, от правда озарен,

да си припомниш моите молби нечути

в градината, в нощта, в прощалните минути.

Бележки

[0] Напечатано в „Соревнователь просвещения“, 1825, №6.

Край