Александър Пушкин
Второ послание до цензора ^[0]

Ти в попрището на Тимковски^[1] си наследник.

Прегръщам те като предишен събеседник.

От цензурата неотдавна притеснен,

без милост от последните права лишен,

преследван със събратята от злото,

на едро ти говорих във писмото

и чешех с дързости езика си бъбрив —

прости ми, че съм бил нетърпелив.

Днес, като седна със списание в ръката,

четейки стихове от бедните събратя,

(сега с охота и досада ги чета),

зарадван изведнъж откривам в тях следа

от ново мислене и принципи по-нови.

Ура! Венец от лаври сме готови

за твърдостта и смелостта да ти дадем.

Поезията ни се изуми съвсем,

когато разреши по милост най-чудесна

заветните слова божествена, небесна^[2],

и щом (за рима) тук добавим красота,

не ще обидим вече господа Христа.

Ала какво ли теб така е променило

и твоята надменност тъй е усмирило?

Макар в посланията да съм доста смел

и знам, че жалбата ми прежна си прочел^[3],

все пак, приятно изумен, съвсем не смея

със чудната промяна днес да се гордея.

Обърнах се към теб, от своя дълг призван,

но бих ли ви поправил? Не. Отлично знам

кому дължи Русия туй важно обновление.

Обмисляйки най-сетне добрите намерения,

добрият цар избра министър с ум и чест —

Шишков науките ни управлява днес.

Тоз старец ни е скъп: обича род, родина,

със слава се покри в дванайсета година;

на хулените руски музи само той

ръка подаде сред велможите безброй;

от ледения ден на нашата Родина

укри венеца лавров на Екатерина.

Роптаеше той с нас, когато свят отец^[4],

Омара и Али приел за образец,

в угода богу и за свое утешение

душеше най-усърдно всяко просвещение,

Божа душица кротка само за престиж

гнетеше музите, спасявайки Бантиш^[5].

И му помагаше Магницки^[6] благородни,

мъж с твърди принципи и нрави превъзходни,

и даже нашия Кавелин^[7] глуповат,

на Галич^[8] кръстник, на Магницки верски брат.

И ето за греха в чии ръце неуки

ви бяха поверили, нерадостни науки!

Ей на кого ти, цензуро, подвластна бе.

 

Но свърши: проясни се мрачното небе

и ярко днес гори маяк на просвещение.

С промяната на туй нещастно управление

оставките на цензорите чаках аз,

но ти, не зная как, се задържа на власт.

И тъй — побързах да ти пратя днес привети,

а между другото и да ти дам съвети.

Бъди разумно строг. Не искам да решиш,

законните прегради сам да разрушиш

и позволиш на господата самовластно

да си говорят и печатат безопасно.

Правата си пази в съгласие с честта!

Ала пред истината и пред мъдростта,

дори пред глупостта, невинна и доволна,

не слагай ти преграда своеволна

и в плодовете на безгрижното перо,

дори да не съзреш кой знай какво добро,

ако безумния разврат не възхваляват

или олтара и престола ни не застрашават,

за славата на автора се погрижи,

махни ръка, братле, и смело подпиши!