Александър Пушкин
Към Чаадаев [0] (Защо са хладните съмнения…)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Чаадаеву (К чему холодные сомненья…), (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

Защо са хладните съмнения[1]?

Аз вярвам: в тъмни векове

ей тук за алчни богове

димели жертвоприношения.

Бил в този храм успокоен

гневът свиреп на Евменида:

подала жрицата в Таврида[2]

ръка на брата, паднал в плен;

видели са развалините

на свята дружба тържеството[3];

било е гордо божеството

с величието на душите.

 

Чаадаев, помниш ли, кажи ми[4],

когато в буйни младини

аз исках съдбоносно име

да видя сред развалини?

Но днес в сърцето примирено

цари ленива тишина

и във блаженство вдъхновено,

на плоча, в дружба осветена,

аз пиша наште имена.

Бележки

[0] Напечатано в „Северные Цветы“, 1826 г. а преди това в „Северная Пчела“, 1825 г., №12.

[1] „Хладните съмнения“ — И. М. Муравьов-Апостол се съмнявал, че храмът на Диана се е намирал край Георгиевския манастир и писал за това в своето „Путешествие по Тавриде“ (1823 г.).

[2] „Жрицата в Таврида“ — Ифигения. В основа на стихотворението лежи митът, че Ифигения избягала с брат си Орест, осъдена да се принесе в жертва на Диана.

[3] „На свята дружба тържество“ — съревнованието на Орест и Пилад в самопожертвувателност.

[4] „Чаадаев, помниш ли, кажи ми“ — вж. посланието на Пушкин до Чаадаев от 1818 г.

Край