Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Мой друг, забыты мной следы минувших лет…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

Приятелко, годините забравих аз

и с тях — на младостта стихийното течение.

Не питай за това, което беше в нас,

което беше и тъга, и наслаждение,

което любех, но ми измени.

В мен нека радостта напълно да звъни,

но ти, невинната, родената за щастие,

ти вярвай в него, всеки миг улавяй ти:

душата ти за дружба и любов трепти,

за ласки и за сладострастие.

Душата ти е чиста като утринта

и чужда на униние младенческата съвест.

Защо ли ти е нужна повестта

на страсти и безумна дързост?

Неволно твоя разум тя ще възмути;

ще лееш сълзи ти, в сърцето наранена.

Душевното безгрижие ще отлети

и ти… от моята любов ще бъдеш ужасена

навеки може би… но даже в този час

не се лишавам аз от сетни наслаждения.

От мен не искай ти опасни откровения:

сега обичам и сега щастлив съм аз.

Бележки

[0] Напечатано е в „Новости литературы“, 1825 г., №3. Написано на 25 август 1821 г.

Край