Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Кинжал, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

                Лемноски бог те изковал

                и поверил на Немезида,

на свободата траен страж, суров кинжал,

        последен съдия на болка и обида.

 

Мълчи ли Зевсовият гръм и спи закона,

                надежди и проклятия таиш,

                проблясваш в сянката на трона,

        под блясъка на празника трептиш.

 

                И адски лъч, и мълния на бог,

ти блясваш с острие в очите на злодея

                        и той трепери и немее

                        сред своя пир жесток.

 

        Навред ще го намери твойта хладина:

на суша, по море, в палатката, във храма

                и зад вратите на дома му —

                        там, във леглото на съня.

 

        Шуми под Кесаря[1] заветен Рубикон

и падна Рим държавен, вечният закон,

                но Брут въстана свободолюбиво;

ти Кесаря срази — прегръща с мъртъв стон

                в Помпей той мраморите горделиви.

 

Изчадие на бунта дигне злобен вик:

                презирай, мрачен, настървено,

цял в кръв, над волността обезглавена

                палач уродлив се изправя в миг.

 

Апостол на смъртта[2], той на Аида

                посочи жертвите със пръст,

                но повери му висшият съд

                теб и девойка Евменида[3].

 

Избранико съдбовен, праведнико млад,

                о Занд[4], загина твоя век на пъпа,

                но добродетелта със образ свят

                в оная мъртва пепел не потъна.

 

Ти като сянка над Германия си бдял,

                грозящ една престъпна сила,

и над тържествения гроб-могила

                гори без надписи кинжал.

Бележки

[0] Приживе на Пушкин стихотворението се е разпространявало в преписи. Френският му превод се появил в книгата на Ансело „Шест месеца в Русия“, Париж, 1827 г.

[1] „Кесар“ — Юлий Цезар.

[2] „Апостол на смъртта“ — Марат.

[3] „Девойка Евменида“ — Шарлота Корде.

[4] Занд — немски студент, убил през 1819 г. реакционния писател Коцебу. Занд бил екзекутиран.

Край