Александър Пушкин
Тържеството на Бакхус ^[0]

Отде са тоя шум и тоя бяс тъй странни?

        Тимпани и зурни къде, кого зоват?

        Защо са всички тук събрани

        и песни радостни ехтят?

        Сред тях сияе свободата

        от светли, празнични цветя.

        Приижда и расте тълпата.

И ето го и него тук… всесилен бог в света.

        Сред нас е Бакхус млад и мирен.

        От Индия герой познат.

        О, радост. Тоя ден е свят

        и струните на звучни лири

        ще прозвучат във строй богат.

 

        Еван, евое. Дайте чаши.

        Носете свежите венци.

        Къде са тирсовете наши?

Напред към мирен бой, решителни бойци.

        О, Бакхусе. О, час омаен.

        Тирс на властта в ръка държи.

        Венец от лозов лист сияе

        и къдриците му свежи.

        А тигри впрегнати безмълвно

        колата му насам влекат.

 

С амури около е пълно

и химни радостни звучат.

Зад тях се блъскат козлоноги

сатири, фавни, цял рояк

с бръшлян главите витороги,

препускат във неспирен бяг,

след колесницата напират,

с тръстикови пищялки свирят,

един крещи: при мен ела,

а друг се спъва, олюлява

и кадифените поля

с червено вино оцветява,

вред смях задружен се разля.

А по-далеч друг чуден сбор,

гърмят кресливите тимпани

и млади нимфи и силвани

в игра от незатихващ хор

влекат със себе си Силена.

И вино лее се червено,

на рози носи се дъхът.

Зад спящия старик вървят

с тирс — символ на победа мирна,

и чаша златна за нектар

с капачка нежна и сапфирна

на Бакхуса поднасят в дар.

Тъмнеят урви очертани.

Вакханки полуголи в бяг

коси развяват, увенчани

от грозде и от сочен злак.

 

Тимпани звучни във ръцете им светлеят

и гръмко те гласът им преповтарят пак,

отминаха, летят и бясно се люлеят

в разкошен танц и викове

        и младостта със жар лудее,

        наоколо снове.

 

        Девойките запяват бесни

        и сладострастните им песни

        в сърцата със любов горят.

        Трептят желания в гърдите

и мамещи и пламнали от страст очите

        самото щастие ловят.

        С движенията вдъхновени

        те от началото едва

        разкриват помисли стаени

        и плаха жажда — след това

        възторг и дързост устремени.

След туй се пръскат по поля и брегове,

        летят със тирсове в ръцете,

        далеч се чуват воплите им клети

        и ги повтарят лесове.

        Еван евое. Дайте чаши.

        Носете свежите венци.

        Къде са тирсовете наши?

Напред към мирен бой, решителни бойци.

        Другари, нека във забрава

        захвърлим всяка суета,

        о, вино, закипи в прослава

        на Бакхус и на любовта.

        Еван, евое. Дайте чаши.

        Носете свежите венци.

        Къде са тирсовете наши?

Напред към мирен бой, решителни бойци.