Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Амур и Гименей, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

Мъже, послушайте ме пак

и тъй ще се развеселите.

Кой знае слепия хлапак

с превръзка плътна на очите?

Как? Сляп ли!… Феб, помилуй ти!

За Ерос туй са клевети.

Но на немирника му хрумна

пред хората, ей тъй, на смях,

да бъде обладан за тях

от мисъл някаква безумна.

Но в миг, защо, не знам дори,

от скука той се умори,

друг план веднага си състави,

превръзка сне героят мой

и се към Хименей отправи…

А Хименей пък — кой е той?

Син на Вулкан е, мълчалив,

отпаднал, хладен, мързелив,

мърмори, дреме по цял век,

но впрочем е добър човек,

макар че има нрав ревнив.

От ревност богът натъжен

не можел да поспи блажен;

по-малкия си брат не тачел,

следил го тайно, без покой,

след похитителя се влачел

с фенера си досаден той.

Но ей хлапакът мой отива

и го подхваща с реч лъстива:

„Развесели се, Хименей!

Да се сдобрим, ти поумней!

Раздорът, друже мой любезен

е смешен, пък и безполезен.

Завинаги със всичко спри!

Превръзката вземи за спомен

на мен фенера подари!“

Е, и? Повярва богът скромен.

Амур започна да хвърчи

от радост, после, вероломен,

превърза братските очи.

Химен със стъпки мързеливи

не дебне нощем с лекота;

от погледите завистливи

не се тревожи хубостта.

Но брат му, толкова коварен,

поднася него, всяка чест,

и води бой, неблагодарен,

с приятеля си сляп до днес.

Щом смъртните заспят, тогава

Амур, синът на любовта,

с фенер любовника дарява

и сам дори го придружава

край спящия съпруг в нощта.

И сам го от Химен закриля,

и пази пътните врати…

Елена, чуй, повярвай, мила,

на мъдрата ми повест ти!

Бележки

[0] Напечатано от Пушкин в избраните му стихотворения през 1826 г. Стихотворението е нещо като отговор и опровержение на Лафонтеновата басня „Амур и Безумие“, в която при едно скарване Безумието лишава Амур от зрение и после е трябвало да му стане водач.

Край