Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сраженный рыцарь, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419


 

Със блясък последен над, тъмни гори

престана и залезът тих да гори,

        безмълвна лежи долината,

реката кипи край мъгливия рът

и облаци — бавни грамади — пълзят,

        и златна сияе луната.

 

Разхвърлени брони на хълма лежат,

пречупени копия, саби блестят,

        под шлемове стар щит ръждясва

и шпори, забити във влажна трева,

лежат неподвижно, луната едва

        със сърпа си кървав проблясва.

 

А конят на мъртвия в мрака мълчи,

помръкнаха гордите светли очи,

        глава той привежда сломено

и рови с копита скалистия склон,

и в броните вглежда се верният кон,

        и диво потръпва и стене.

 

А пътник случаен, в нощта заблуден,

дохожда замислен, и плах, и смутен,

        над яка тояга приведен,

през хълма минава, загледан в нощта,

и бавно си тръгва, и броня в ръжда

        подритва той, морен и бледен.

 

Пронизва го студ, празни брони звънтят

на мъртвите костите страшно кънтят,

        по камъка шлем се събаря,

повлякъл бял череп на черния склон,

със цвилене хуква самотният кон,

        човекът очите притваря.

 

Далеч броди пътникът в нощния път

и все му се струва, че кости хрущят…

        Но блясва зорницата в свода.

Сразеният рицар на хълма мълчи

и брони немеят, и шлем не дрънчи,

        и конят край мъртвия ходи.

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано.

Край