Александър Пушкин
Блаженство ^[0]

В тъмна, сенчеста горичка,

гдето сред тревата тича

с ромон ручей бистроок,

в мрака влюбено овчарче

свирка вдигало възбог;

тъжният мотив повтарял

тихо свода звездосин…

 

В миг из пещерите черни,

с нрав на Бакхус и Венера,

весел фавнов господин,

спрял Ермиевият син.

С рози около рогата,

връз косите му — бръшлян,

кози мех на рамената,

с вино целия налян.

Богът на горите, сведен

над извития кривак,

притаен зад храст съседен,

сам съгласен, слушал как

песента звучала пак.

 

„Дни, със радост увенчани

(пеел тъжният хлапак),

за какво, преди от злак,

отлетяхте като сянка

и потънахте сред мрак?

Ах, когато в тъмнината,

под вълшебната луна,

в парка сенчест на гората,

сладко спяща в тишина,

със ръка в ръката, с Хлоя

бавно стъпвах аз двукрил,

кой бе с жребий като моя?

Бях тогаз на Хлоя мил!

 

А сега живот — могила.

Гняв в гърдите си съм скрил,

тъжен лес, поток унил…

Хлоя ми е изменила!…

Вече аз… не съм й мил!…“

 

Спряла песента красива;

млъкнал той — и тишина

плъзнала в гората дива;

само плискала вълна

и поклащал мълчаливо

хмела нежния зефир…

В миг, оставил сенки гъсти,

рипнал грозния Сатир.

На приятелството пръстен —

със искрящ в ръка стакан,

казал целия засмян:

„Ти си тъжен, ти си мрачен;

виж как този сок прозрачен

свети, свода отразил!

 

Пий — и твоя свят унил

ще е също чист и ясен

Вярвай — стонът е напразен.

По-добре се весели

с Вакх — когато те боли!“

И овчарчето стакана

пресушило в кратък срок.

О, всесилен винен бог!

В миг се скрили скърби, рани

и душевния му мрак!

Само чаша вдигнал пак,

всичко в него се сменило,

всичко там се оживило,

юношата бил щастлив!

Чашата допил без укор,

той наливал вече друга;

трета… но шубрака сив

в погледа му потъмнявал

и горкият… се смалявал.

Морен поглед свел подир.

„Научи ме ти, Сатир —

тъжно момъка говорел, —

как със дните да се боря?

Няма да съм все пиян.“ —

„Слушай, юноша любезен,

ето ти съвет полезен:

във мига търси век нов;

знай на дружбата рубина:

няма веселост без вино

и блаженство — без любов;

тъй че всичко да ти мине,

с мир при Купидон иди;

без предишните обиди

и в ръцете на Дорида

пак щастлив се наслади!“