Борис Младенов-Young
Седемдесет и осмата година…

Седемдесет и осмата година

ще закръгля наскоро, но защо

тя тъй незабелязано измина

и аз се чувствам сякаш съм на сто?!

 

Защо годините като синджири

ме спъват и тежат по моя път,

и без успех духът ми изход дири —

към гибел те надолу ме влекат.

 

Затънал в тези размисли горчиви,

чух, сякаш ехо, нечий глас над мен:

„Безценен дар е всеки божи ден,

 

а колко близки хора не са живи!

Живей го, весели се и бъди

доволен, че все още жив си ти!“

 

Сидни, Австралия — 2017 г.