Борис Младенов-Young
Лежа на болничния одър…

Лежа на болничния одър…

Навън зад тънкото перде

се шири небосводът модър,

засмяно слънцето пече.

 

Щастлив съм, че съм на земята,

че срещнах жив и този ден

и още вдишвам аромата

на свежия букет до мен.

 

Внезапно сянка вън пробяга

и пред прозореца ми спря.

И виждам — Бог към мен протяга

божествената си ръка.

 

Готов съм, Боже, прибери ме!

За моя милост си дошъл.

С достатъчно живот дари ме,

от днес нататък… рай? Пъкъл?

 

А той с десницата незрима

ми дава своя благослов:

„Все още «хляб» във тебе има,

не си за Оня Свят готов.

 

Отдал си всичко — обич, сили…

За отдих крак не си подвил,

ала на внуците си мили

не си се още издължил!!!“

 

Сидни, Австралия — 2010 г.