Борис Младенов-Young
Тя беше много, много стара баба…

Тя беше много, много стара баба,

без малко не достигна до стоте;

по външен вид бе крехка, тънка, слаба

и лека като пухено перце.

 

Вървеше бавно, кротко, предпазливо

и нещо все работеше у нас,

и често, сякаш свършила гориво,

похапваше и лягаше под час.

 

Редуваше тъй работа с почивка,

под строг режим прекарваше деня,

а ний с подигравателна усмивка

смеха си озаптявахме едва.

 

Но днес с подобна честа дрямка аз

зареждам силите си час след час!

 

Сидни, Австралия — 2016 г.