Борис Младенов-Young
Но не след дълго, сякаш ангел чист…

Но не след дълго, сякаш ангел чист,

пред стареца в дома се появила

трепереща старица като лист

и мисъл с таен план го осенила.

 

Щом паднал здрач, до нея седнал той,

трептящ от лъст и страст като огниво,

ръката й, незнаеща покой,

под пъпа си наврял нетърпеливо.

 

А сутринта на следващия ден,

разлюбената баба, като хала

връз него връхлетяла и крещяла:

 

„Какво тя има в повече от мен?!

По-стара е, с по-грохнал организъм.“

Смутено смънкал той: „Паркинсонизъм!“^[1]

 

Сидни, Австралия — 2007 г.