Борис Младенов-Young
За N-ти път сънувах сън нощес…

За N-ти път сънувах сън нощес,

един и същ — пристигна раздавача

и ме попари с неприятна вест,

едва се овладях да не заплача

 

и да не падна на мига в несвес.

Не съм взел изпита — пак неудача!^[1]

Не представлявам вече нищо днес

и пет пари не струвам и не знача.

 

Май трябва да приема, че съм стар,

износен, победен… И да тъгувам.

Жена ми ме събуди, че бълнувам.

 

Разказах й ужасния кошмар.

„Сън! — рече тя. — Добре, че не е верно.“

И аз изпитах щастие безмерно.

 

Сидни, Австралия — 2016 г.