Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Никола Захариев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Статия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
1976 г.
В градините дзен в Киото разстилат бял пясък, едър почти колкото чакъл, който има свойството да отразява лунните лъчи. В храма Рьоандзен този пясък, нагребан от монасите на прави паралелни пътечки или на концентрични кръгове, образува малка градина около пет купчини ниски скали. В Сребърния храм пък пясъкът е натрупан на тумбестото конусовидно хълмче, в подножието на което е разгребан на правилни вълни. По-нататък около едно езерце се простира раздвижена градинка с храсти и дървета. Нощем при пълнолуние цялата градинка се осветява от сребристото сияние на пясъка. Сребърния храм посетих през деня, и то в дъждовно време, но дребният бял чакъл сякаш излъчваше акумулираната в него лунна светлина; като че някаква привидна прилика с източника на тази светлина се бе запазила във формите, изплували от белотата, от този вулкан, напоен като гъба с вода, под траекториите на дъждовните капки, падащи отвесно като лунни лъчи върху правите пясъчни ленти, които един монах разгребва всяка сутрин в нов рисунък.
Обичта към Луната често се съпътствува от обич към нейното отражение, сякаш за да се подчертае в тази отразена светлина склонността към игрите с огледала. От четирите павилиона за чайна церемония в двореца Кацура в Киото — строени през XVI век, по един за всеки сезон с типичния за него пейзаж — есенният е разположен така, че обитателите да виждат Луната в момента на изгряването й, като в същото време се наслаждават и на нейното отражение в езерцето.
Може би именно този чар от удвояването, и то точно на лунния образ, е вдъхновил един интересен поет от първия японски авангард на XX век — Таруфо Инагаки[1]. Даже и при буквален превод стихотворението му сякаш ни дава възможност да доловим (именно като отражение) нещо от фантастичния му порив. То е озаглавено „Луната в джоба“.
„Една вечер Луната върви по улицата, носейки себе си в джоба. По склона се развързва едната и обувка. Луната се навежда да си завърже връзката и от джоба й изпада Луната и се търкулва бързо надолу по асфалтираната улица, окъпана от внезапно рукналия дъжд. Луната тича след Луната, но разстоянието се увеличава от ускорението на Луната, която се търкаля. И Луната загубва себе си в лазурната мъгла долу на края на склона.“