Чудомир
Хонорари

В редакцията на местния вестник и читалището имам възможност да преглеждам от време на време почти всички провинциални вестници, вестничета, многотиражки и т.н. Ако човек проследи техните литературни и хумористични страници, ще се убеди, че тук-там само може да попадне на зърно поезия, проза или хумор. Причините за това са много, но да се спрем засега само на една. През изтеклата 1963 год. аз помагах на окръжния вестник „Септември“ и срещу всяка отпечатана статия получавах със запис ту 4, ту 5 лв., като от тях се удържаха и пощенските разноски. Един-единствен път за хумористично стихотворение от 66 стиха получих 7 лв. и като ме срещна едни ден редакторът, рече:

— Да знаеш, че такъв голям хонорар не сме давали на никого досега.

През същата година сътрудничих и на нашия, казанлъшкия вестник „Искра“, „орган на градския комитет на комунистическата партия, градски народен съвет и градския комитет на Отечествения фронт“. И за 14 отпечатани статии, бележки, карикатури и пр. съм получавал словом и цифром 55, 76 лв. Горе-долу, колкото съм получавал за един само фейлетон, отпечатан във вестник „Стършел“ или кой да е столичен вестник. Нека бъда правилно разбран — не е въпросът тук за парите, защото през фашистко време, когато вестник „Искра“ беше орган на читалището ни, аз съм сътрудничил четвърт век и съм ги редактирал десетина години, без да съм получил сантим хонорар. Въпросът е да се види голямата разлика във финансовите възможности на столичните и провинциални вестници, целите и задачите, на които са все едни и същи, да се знае колко бедни са последните и колко недостатъчни са техните субсидии, които при това се намаляват всяка година.

Да се знае най-после защо не се разсърдих на онзи млад колега по перо, който беше написал нещо интересно, и като го попитах в нашия ли вестник ще го даде, или на окръжния, той веднага отсече:

— Да не съм луд. От тях ще получа хонорар за два килограма месо, а софийските ще ми платят за цял овен.