Тасмина Пери
Първороден грях (57)

55.

Джема беше дребничка, но имаше мощен глас. Всички в залата се обърнаха към нея, когато се изправи и вдигна тост за рождения ден на приятелката си.

— На трийсет от днес, Тес Гарет може да е на рафта за продан — започна тя със смях, — но поне си го е направила сам-самичка: отрязала е дъската, пробила е дупките и всичко останало. Тази жена е способна, изобретателна, брилянтна и знае как да използва чук, така че внимавайте.

Всички се разсмяха и заръкопляскаха. Джема им изшътка да замълчат.

— Вече сериозно. Тес Гарет е помогнала на много от събраните около тази маса и повечето от нас са й страшно задължени. Тя е възможно най-добрата приятелка, която може да съществува. Да вдигнем чаши и да я поздравим: „Честит рожден ден, Тес!“.

Тес простена, всички се разкрещяха за поздрав и вълна от щастливи аплодисменти обиколи залата, която Брук бе наела за празника. На втория етаж на „Сан Карлос“, оживен италиански ресторант в Сохо, Тес се чувстваше щастлива и спокойна. Разбира се, беше доволна, че Брук не бе избрала някое супермодерно място, каквито имаше много в тази част на града. Тук ниските тавани и светлината на свещите създаваха уют, който й напомняше за любимите й заведения у дома. По масата имаше гарафи с червено вино, а във въздуха се носеше ароматът на вкусната „Тирамису“. Тес не беше събрала много хора — само Пати, Кевин и Джак, Брук и Дейвид, Джема, разбира се, придружена от новия си приятел, фотограф на име Фил, с когото се бяха запознали по време на пътуването до езерото Тахо и още старата й приятелка Щурата Беки от „Оракъл“ с последния си приятел — банкера Роналдо, който носеше дрехи от пашмина. За нея бяха достатъчно. Всички бяха в приповдигнато настроение заради предстоящата след няколко дни Коледа — нещо, което Тес винаги бе приемала като преимущество. Като дете това я караше да страда, естествено, но след като порасна и започна да се радва повече на купона, отколкото на подаръците, рождените й дни бяха винаги двойно по-забавни. Тя щастливо въздъхна и се опита да си спомни какво бе правила миналата година по същото време. Точно сега не можеше да се сети.

— Нали знаеш, че вече не можем да бъдем приятели? — мрачно я погледна Джак.

Тес го погледна разтревожена.

— Така ли? По каква причина?

— Двайсет и нещо е супер. Трийсет и нещо е старост — засмя се той, грабна чашата с червено вино и дръзко отпи.

— Хей! Остави чашата — скара му се тя.

Джак се разсмя и я прегърна.

— Не се притеснявай, тръгваме си — ухили се той. — Татко казва, че отдавна е трябвало да съм в леглото, но какво ли разбира той? Ще се видим ли следващата седмица? Мислех само, че трябва да ти напомня, че е Коледа и в тази страна имаме обичая да си разменяме подаръци.

— Подаръци? — тя протегна ръка и разроши косата му. — Нямах представа!

Когато Джак отиде до баща си, Пати се приближи и целуна Тес по бузата.

— Тръгвам, сладурче. Такава страхотна вечер. Джема много хубаво го каза в малката си реч.

— Че съм на рафта ли? — усмихна се тя.

— Че си много предана приятелка. Погледни Кевин. Ако не беше ти, щеше да загуби Джак.

Тес погледна към бащата и сина, които обличаха дебелите си скиорски якета.

— Може би, кой знае? — тя сви рамене. — Все пак се съмнявам, че Кевин щеше да се предаде, щом става дума за Джак.

— Но колко хора могат да си позволят папарак или пиар? — тя обиколи с поглед насядалите около масата Джема, Брук, Дейвид. — Май слагаш ред в живота на всички, а?

— Освен в собствения си — въздъхна Тес с крива, пълна със самосъжаление усмивка. — Между другото, защо си тръгваш? — попита тя. — И по едно и също време с Кевин и Джак?

За миг Пати изглеждаше объркана.

— Страхотен човек е — изчерви се тя.

Тес плесна с ръце.

— Какво става тук? — прошепна тя. — Казвай! Толкова си потайна.

Пати сниши глас.

— Вечеряхме заедно онзи ден. Нищо не се случи.

— А тази вечер какво следва. Десертът?

Пати се опита да остане сериозна, но Тес виждаше, че ще се пръсне от щастие.

— Ще дойде да ме изпрати до таксито. Макар че съм поканена на кафе. Само кафе.

— Само кафе, друг път.

— Тес, той ми е клиент — смъмри я Пати.

— Беше клиент — поправи я Тес. — Струва ми се, че ролите са разменени и той ще ти предостави много специална услуга.

Пати завъртя очи с усмивка.

— Лошо момиче. Вече не работиш за английските таблоиди.

— Хм, ледената кралица се разтопи — Тес погали приятелката си по рамото.

— Ледената кралица има нужда от малко забавление, права си.

Тес наблюдаваше как Пати отиде в другия край на залата, а Кевин й задържа палтото да се облече. Той я прегърна с голямата си ръка през рамото, а другата положи зад главата на Джак и ги поведе навън. Изведнъж Тес потръпна, като си спомни подпийналите си набези да целуне Кевин и начина, по който той я бе погледнал, някак си неловко и стреснато. Тази вечер, с Пати до него, лицето му сияеше от надежда и щастие. Какво странно нещо беше химията между двама души, усмихна се тя на себе си — нещо, което човек не може да предвиди или направи насила. Какво ли беше онова нещо, което отблъсква двама души или което ги свързва като елементи в пъзел? На пръв поглед никога не би помислила, че изисканата дама с кариера Пати и земният работник Кевин биха могли да бъдат заедно. И въпреки това имаше силното предчувствие, че двамата са намерили щастието.

— Какво мислиш за Фил? — прошепна един глас до лакътя й. Обърна се и видя напрегнатото изражение на Джема. Тес се усмихна и я потупа по ръката.

— Сладък е. Знаех си, че трябваше да дойда на Тахо, вместо да ходя в Хаваите.

— Хей, долу ръцете! — направи страшна физиономия Джема. — О, като заговорихме за това, имам подарък за теб.

— Фантастично — зарадва се Тес. — Да не би да очакваме Брад Пит да изскочи от тортата?

— Дори Брук не може да се надява на това — отговори Джема и измъкна парче хартия от джоба на джинсите си. Тес го разгъна. Беше принтирана снимка. На нея се виждаше зашеметяваща брюнетка, която се навежда и целува оплешивяващ мъж, надхвърлил трийсетте, облечен в дълго черно палто. Тес се огледа и дръпна Джема в един ъгъл.

— Кои са тези? — имаше чувството, че е нещо важно.

— Брюнетката е Алиша Уинтроп.

Тес смръщи вежди.

— Откъде ми звучи познато това име?

— Това е бившата приятелка на Дейвид Билингтън.

Тес хвърли поглед към масата, където Дейвид се смееше и хранеше с тирамису протестиращата Брук.

— Сещаш ли се защо „Уошингтън Спай“ пусна историята за Оливия Мартин? — зашепна Джема. — Алиша Уинтроп спи с този тип — тя чукна по образа на оплешивяващия мъж на снимката. — Много женения, но лесно разсейвания Бенджамин Фоли, изпълнителен директор на „Спай медия“, която пък е собственик на „Уошингтън Спай“.

— Мамка му! Как ги изкопаваш тези работи?

— Елементарно, скъпа моя Тес — вдигна небрежно рамене Джема. — Чудех се кой ли би дръзнал да рови в такава история, когато знае, че ще мътят водата на някого с могъществото на семейство Билингтън? Само собственикът, което ме накара да се чудя защо ще прави такава лудост. Затова следих Фоли няколко дни. Той прекара поне два следобеда в къщата на Алиша във Вилидж само миналата седмица.

— Значи имаш адреса на Алиша?

— Тя е на крачка от нашия апартамент.

Тес сграбчи лицето на Джема и я разцелува.

— Джем, ти си гений!

— Успокой се — смигна й Джема. — Пазя се за Фил.

Тес чу учтиво покашляне отляво.

— Госпожице Гарет? — каза сервитьорът извинително. — Някой ви търси отвън. Казах му, че тържеството е към края си, но той помоли да ви извикам за момент.

Тес погледна смаяна към Джема.

— Дано не е Шон — прошепна приятелката й и размаха ножа за тортата. — Бих могла да му отрежа главата с това.

Шон Асгил. Този негодник. Тес неволно се развълнува. Но защо ли тайничко се надяваше да е той? Тя мина през шумния ресторант и излезе на улицата, обвила се с ръце да се предпази от студа.

— Хей, Тес.

Една позната фигура стоеше на тротоара. Слабата светлина на уличната лампа огря лицето му.

— Дом?

— Изненада — подвикна той и притеснено пристъпи към нея.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — просъска тя и отстъпи назад към сигурността на ресторанта.

— Бях наблизо.

— Не, не си бил.

Дом сви рамене.

— Просто исках да ти пожелая честит рожден ден, Тес.

— Благодаря. Току-що развали тържеството ми. — Тя поклати глава. — Как разбра, че съм тук?

— Аз съм журналист.

Тя го изгледа изпепеляващо.

— Така ли се нарича това?

Дом се приближи и докосна голата й ръка.

— Тес, пътувах десет часа само за да те видя.

— Какво? Да не очакваш медал? — озъби се тя и дълбоко в себе си се зачуди защо ли се държи толкова гадно с Дом. Е, да, той постъпи подло като змия, но истината беше, че тя не се бе сещала за него със седмици. Просто бе продължила живота си.

— Исках само пет минути от времето ти — каза Дом, — за да ти кажа колко съжалявам. Да ти призная колко съм бил глупав и че ми липсваш толкова много, че не можех да си помисля, че на рождения ти ден мога да съм на друго място по света, а не тук, при теб.

Тес го гледаше с невярващи очи.

— Е, може би трябваше да помислиш за това, преди да се ожениш за друга.

— Не се получи с Тамара — Дом сведе поглед. — Ти беше права.

Тя се изсмя горчиво.

— Женитба и раздяла само за шест месеца? Не мога да повярвам! Господи, Дом, това сигурно е рекорд, особено за човек, който твърдеше, че не иска да се жени.

Дом въздъхна и във въздуха се издигна облаче пара.

— Бях заслепен от всичко това, Тес. Парите, блясъка, червените килими и купоните. Мислех, че с това ще се почувствам специален, но когато не си на мястото си, не ти е добре.

Тес внимателно го погледна и чак сега забеляза колко уморен и нещастен изглеждаше. Тя разбираше много добре за какво точно говори. Спомняше си първия път, когато бе пристигнала с лимузина на бляскав прием в Ню Йорк. Папараците бяха вдигнали апаратите си и из тълпата се разнесе като вълна: „Тази пък коя е?“.

— Никоя — обади се глас и всички свалиха фотоапаратите си, за да не си хабят кадрите. Не съм никоя, беше изкрещяла наум, докато минаваше край тях, но странно как думите оставяха следа.

— Какво искаш, Дом? — тихо попита тя, а шумът от ресторанта почти заглуши гласа й.

— Още един шанс — промълви той без следа от обичайната му арогантна самоувереност. — Обичам те, Тес. Винаги съм те обичал. Винаги ще продължавам да те обичам. Трябваше да се оженя за теб, но се изплаших. От онова, което представлява бракът. Уплаших се да не се събудя сутринта и да открия, че съм остарял. Уплаших се от живота, от който очаквах повече.

Откровеността и надеждата му разтопиха малко леда в сърцето й. Запръска ситен дъжд и на гъстите му тъмни мигли проблеснаха ситни капчици. Застанал на тихата улица в Сохо, оградена от сенките на безумно скъпи мезонети и дизайнерски бутици, той приличаше на филмова звезда. Докато го наблюдаваше, тя забеляза малки бръчици около очите му, но дори те му отиваха. Само допреди няколко месеца бе изглеждал безгрижен, а тази вечер имаше по-сериозен, по-зрял вид.

— Какво ще кажеш? — той се приближи по-близо. Тъмнината ги обгърна и сякаш ги скри от света — бяха само той и тя, отново заедно, както преди.

— Не — кратко отсече тя.

Дом отстъпи назад, все едно че го зашлеви.

— Има друг, нали? — впи поглед в Тес той и заоглежда около нея към вратата на ресторанта. — Той вътре ли е?

Тя нарочно продължи да мълчи. Искаше да го накара да страда.

— Кой е? — попита той с насмешка. — Чакай да отгатна. Шон Асгил? Обзалагам се, че те е утешил след купона у Нина, нали така?

Тя не можа да овладее изчервяването си и той го прие веднага като вина.

— Не бих казал, че съм изненадан. Ти си обсебена от него, нали? Искаш да имаш техния богат, бляскав живот, защото винаги си се стремяла към това.

— Как смееш — процеди тя.

Той се приближи с още една стъпка. От това разстояние изглеждаше още по-наранен.

— Не мислех, че ще си толкова лековерна да се оставиш да те съблазни — продължи с хладен глас. — Асгил те харесва, защото му помогна, това е всичко. Но нека ти кажа — приятелите му няма да те приемат, нито пък семейството му, не и като равна. Не искам да преживееш онова, което аз преживях през последните три месеца. Отначало те приемат за интересна новост. Свежа кръв в групата вероятно, или по друга причина. Тамара ме използва само за да ядоса баща си, знаеше ли това? Искаше да му покаже, че не може да я контролира, затова се ожени под нивото си. И за известно време всичко е хубаво и после им писва от теб. После се сдобряват и с теб е свършено.

Тес почувства, че устата й пресъхна. Не й харесваше да вижда болката на Дом, но се ядоса на опита му да я оприличава на себе си — на пионка за хората от висшата класа.

— Не съм с Шон — заяви тя. — Не съм с никого. Нямам нужда от никого, Дом. Най-вече от теб.

Той се загледа в нея за миг, после кимна.

— Всички се нуждаят от някого, Тес — тихо промълви той, после се обърна да си върви. — Отседнал съм в „Мърсър“, ако размислиш.

Тя го проследи с поглед как изчезва между сенките на Сохо. За какво всъщност дойде тук? Истината беше, че дойде в Ню Йорк, защото си представяше, че само в този прекрасен град може да открие вълшебство и любов. Тогава защо й се струваше най-самотното място на света?