Дидие Дьокоен
Луис и Алис (13)

Преподобният Чарлз Лътуидж Доджсън,

наричан също Луис Каръл,

до г-н Чарлз Дикенс

Чарлз,

В крайна сметка — Харгрийвз. Харгрийвз, запомнете добре това име, Харгрийвз, сега тя се нарича Харгрийвз, госпожа Алис Харгрийвз.

В Бърлингтън Хауз^[1] наред с други платна на нашия велик Данте Гейбриъл Росети е изложена картина, носеща названието „Преоткрита“. Изобразена е мрачна лондонска уличка край Темза, бих казал — между Уайтчапъл и Степни. Там един човек с неизразимо болезнен поглед разпознава момиче, в което явно някога е бил силно влюбен. Момичето е пропаднало и проституира, това си личи по вулгарния й вид, като лъскавостта и привидната й веселост са в противоречие с лицето, белязано от усещане за невъзвратимост и срам. Мъжът е уловил ръцете на клетото създание и сякаш се чува как тихо мълви нещо като: „Хайде, погледни ме в очите!“ Ала момичето се дърпа, извърта се. И все пак мъжът не го осъжда. Той още го обича.

Виждал съм много картини през живота си, но „Преоткрита“ е една от тези, които са ме разтърсили най-дълбоко и най-трайно. Ейми Уолтърс възкликна, когато я заведох в Бърлингтън Хауз: „О, направо като в роман на Дикенс!“ Заради забележката на Ейми си позволих да ви занимавам с картината на Росети. Разбира се, тази сърцераздирателна творба няма нищо общо с госпожа Харгрийвз…

Когато излязохме от Бърлингтън Хауз, валеше силен сняг, валеше тъй силно, че по улиците нямаше файтони. Казах на Ейми Уолтърс, че Бог е обещал вече никога да не унищожава света чрез потоп, но доколкото ми е известно, не е споменавал нищо относно снега. Ейми Уолтърс потръпна и се притисна към мен.