Астрид Линдгрен
Дневникът на Брит-Мари (7)

19 октомври

Скъпа приятелко,

И ти ли си настинала като мен? Кашлям, мъчи ме хрема, даже съм с висока температура. Затова пък съм се сгушила в креватчето и изобщо не мисля за спрежението на неправилните глаголи и други подобни глупости. Знаеш ли, когато съм настинала, се чувствам здрава и бодра като никога. Звучи нелепо, нали? Но е истина!

Особено когато цялото семейство се надпреварва в трогателните си грижи за болната! С изключение на Сванте, който прикрива съчувствието си, обвинявайки ме в низки мотиви.

— О, болна ли си? Да не би случайно да имате контролно по математика?

Носът ми е толкова запушен, че едвам успявам да му отвърна, както заслужава:

— Ти си само един подъл негодник!

Щом някой от нас прояви и най-малък признак на разболяване, мама изпада в паника. Хвърчи из къщата като подплашено пиле, а ако живачният стълб наближи цифрата 38, прави такава трагична физиономия, че всички — включително болният — започват да си мислят за предстоящия край. Освен това мама настоява да не ставаме от леглото и непрекъснато да ядем или да пием горещи напитки.

Тази сутрин я осени грандиозната идея да опече сладкиш. В единайсет часа семейството трябваше да се събере на кафе около моето легло, за да ме развлича. Какво по-естествено от това да увенчае празничния час с торта? Е, ние сме добре възпитани деца и смело си изядохме парчетата, а Майкен даже нарече лепкавото, сивкаво нещо „много вкусно“. Мама я обвини, че преувеличава, и обясни, че бакпулверът не бил добър.

Йеркер и Моника са получили строга забрана да влизат в стаята ми. Моника обаче изобщо не се притеснява от забрани: по няколко пъти на ден отваря широко вратата, застава на прага и изразява съчувствието си.

— Бедна Брит-Мари страшно болна. — Все това повтаря.

А Йеркер ми е донесъл всичките си списания и ме убеждава да чета комиксите, за които дава всичките си пари.

Аз обаче предпочитам любимите си книги, наредени в етажерката до леглото. Между другото там ще откриеш „Алиса в страната на чудесата“, „Хъкълбери Фин“, „Островът на съкровищата“ и… не, невъзможно ми е да изброя всички любими книги, затова ще спомена само най-новото си съкровище: „Мария Стюарт“ от Стефан Цвайг. Получих я за рождения си ден. Знаеш ли, историята ми е любимият предмет. Всички учебници са поставени на подобаващо разстояние от леглото — в етажерката под прозореца.

Май още не съм ти разказвала как изглежда стаята ми. И това е хубаво, защото отскоро моята стая е станала толкова красива, че непрестанно каня приятели и познати да й се възхищават.

Преобразяването се осъществи с енергичната помощ на Майкен. Двете заедно боядисахме старите тапети в много светлосиньо. При което най-трудното беше да гоним Сванте, който много държеше да оживи новите стени с червени точки.

На прозорците са окачени тънки перденца от бял воал, украсени с волани. Да, моята сестра е истински ангел — тя сама ми уши новите перденца и хвърли мрачните бежови завеси. На пода лежи яркосиният килим — най-хубавият ми подарък за Коледа. В ъгъла е любимата ми мебел — старо, удобно високо кресло, което през пролетта открих на тавана. Майкен го тапицира с яркочервена дамаска и сигурно можеш да си представиш колко свежо изглежда сега.

Разбира се, старата кахлена печка остана на мястото си — какво щях да правя без нея през зимата! Пред прозореца е старото ми писалище, но над леглото е окачена нова лампа за четене, та поне да не си развалям очите, докато се убивам от четене, както казва Майкен.

Не знам как е при теб, Кайса, но в моя живот най-важното са книгите. Без книги не бих могла да живея и мама и татко мислят също като мен. Ако някога се омъжа, съпругът ми трябва да отговаря на две условия: да обича книгите и децата. Другото не е толкова важно. Искам да кажа, как изглежда и така нататък. Макар че няма да му навреди, ако има хубави зъби.

Майкен ми носи горещ чай с лимон. А пишещата машина е толкова тежка, че целите ми крака са изтръпнали.

Затова довиждане и доскоро