Бинка Пеева
Роза

Пресичам градинката на „Прага“ и „Доспат“ и от трийсетина метра забелязвам срещу себе си чудесна млада жена, елегантна, красива, държи червена роза в лявата ръка. От по-близо вече различавам усмивката й — леко отнесена, както е нормално при влюбените момичета. Радвам й се спонтанно — Господи, колко е хубаво, и дано е щастлива!

В мига, когато се разминаваме и с удоволствие гледам чаровното й лице, улавям с периферното си зрение как с небрежен жест мята розата в кошчето за боклук, докато продължава да се усмихва.