Иван Михайлов
Rock’n’Roll

Демонът обърна гръб на пламъците, които се вихреха над разрушения от него замък и с бързи стъпки пое към Адските зали, където довечера щеше да има купон. Рики Мартин щеше да прави лудо шоу, за да достави удоволствие на старите Архидяволи. Надяваше се да получи доста хвалебствия от тяхна страна и то пред многобройната публика, каквато щеше да се събере по случай празника. Така и трябваше — все пак той се беше наел с изпълнението на тази на пръв поглед трудна задача, която всъщност се оказа твърде лесна. Нещастният замък не издържа дълго на неговата демонична сила и могъщество. Сега от последната крепост на врага бяха останали само купчина овъглени камъни. Падаше си малко естет и обичаше да свършва работата си прецизно. Едва ли някой би могъл да се справи по-добре от него.

Демонът размаха черния си крайник в някаква сложна поредица движения и на гърдите му се появи една тясна фланелка е лика на Бритни Спиърс отпред. Колкото и да бързаше, нямаше да има време, за да се подготви както му се искаше за представлението. Пътят до Адските зали бе дълъг дори и за могъщо същество като него самия. Въздъхна театрално, при което малки сини пламъчета облизаха кривите му бърни. Звукът, който издаде, беше като на давещ се по нагорнището камион. Произнесе някакво магично слово, натежало от злост и омраза, след което внимателно нагласи слушалките на изникналия от нищото уолкмен на ушите си. Това бе нелека задача, тъй като ушите му бяха големи и остри, целите обрасли с косми, а на върха си пращяха от статично електричество. Пътят щеше да бъде дълъг, но не и досаден с новия албум на Кристина Агилера. Това момиче наистина заслужаваше място сред най-изпечените дяволици.

Зад гърба му се чу тропот на камъни, който го накара да забави крачка. Огънят навярно е дошъл твърде много за някои скалички от стария замък, помисли си той и продължи напред без да се обръща. На лицето му се появи някакво далечно и извратено подобие на усмивка, разкриващо острите му, дълги колкото пирони зъби. Ама добре ги беше опекъл тези момчета! Направо ги беше овъглил. В същия миг някъде дълбоко в него, там, където се спотайваше сгърчената му черна душа нещо потръпна и замря в тревожно очакване. Чувството бавно и постепенно, с неизбежна целенасоченост, подобно на спускащ се от планината ледник започна да си пробива път към съзнанието на съществото. То го достигна в мига, когато звука от търкалящи се камъни се повтори и достигна до демона, въпреки че последният беше усилил уолкмена си до дупка. Той го чу толкова ясно и отчетливо, колкото би го чул, ако камъните се търкаляха в неговата глава.

Демонът се обърна бавно. Толкова бавно, че почти не се усети самото движение. Сред руините на стария замък, осветен от заревото на пламъците, хвърлящи мрачни отблясъци в безлунната вечер, стоеше мъж. Ризницата му беше разкъсани под нея се показваше избелял суитчер на Айрън Мейдън, изцапан с кръв. В десницата си държеше двуостър меч и когато го вдигна пред себе си за миг отблясъците на огъня осветиха дългото острие, на което с рунически букви бе изписано „Блек Сабат“.

— Нали не си мислеше, че ще е толкова лесно, демоне?

Изчадието гневно изрева, а червените му очи заблестяха по — ярко от запаления от него пожар. Вътре в него душата му, същата онази сгърчена черна душа, пищеше от ужас.

Уолкмена отхвърча на страни, когато формата на съществото започна да се променя, подготвяйки се за битката. Мускулите започнаха да наливат тялото му, да се гърчат и извиват под коравата му кожа. Тясната фланелка се разкъса на парчета, но една част от нея, тази с лика на певицата остана да виси върху гърдите му. По средата на лицето зееше голяма цепка, сякаш самата Бритни бе разтворила уста в безмълвен писък на ужас.

Демонът се понесе в атака с такава ярост, на която е способен единствено обречения. Мъжът го очакваше спокойно, стиснал меча в двете си ръце. Миг преди сблъсъка устните му промълвиха:

— Рокът няма да умре.