Димитър Бежански
Под моста Мирабо вече Сена не минава

Бе кво са викнали против нас, бе брато! Мутрите това, мутрите онова!…

Те кво си мислят: че е голема далавера да си мутра?

Е, погледни ме мене: мутра отсекъде! Главата ми е като телевизорче „Панасоник“! С най-плоския екран в света! Пръстите — като бирени шишета! А у гъзо не приличам на човек, а на икарус! Мани това, ами и по цела нощ не можем да спим от ревматизъм! Бе то по-лошо от трипер, бе брато! Като ме завърти, се едно зъб ми вадат! Ама не от устата, а е от тука, от плешката! И от кво е тоя ревматизъм, мислиш? Ми от ланците, от кво! Пет кила ланци носим по мене, как нема да лепнем ревматизъм! Обаче нали съм мутра, не може без ланци! Не върви некак си…

Да не ти разпраам, че и с менингито се разминах на една боя разстояние! Като станах мутра, почнах да си бръснем кратуната секи ден! А то се случи зима! Навънка — лед! Фризер! Пипнем си главата, пипнем парапетите на Лъвов мост мойта глава — по-студена! За една бройка да гушнем хризантемите! Добре се кихнах хиляда марки на едно докторче, та го писа не менингит, а само възпаление на малките мозъци!

И с очите съм зле вече! По-рано скивах като телескоп! От десет метра врабче с плюнка уцелвах! А сега от десет метра не можем да си познаем баварецо! Гледам, пулим се — мой ли е тоя баварец, не е ли мой… Па му теглим една майна и се качим! После: що караш чужда кола?! Ми аз как да знам, че е чужда, като не мога да я скивам?!

А с кво си прецаках очите? А познай до три пъти! Ми с черните очила, бе брато! С черните очила! Носи и ти черни очила денонощно, па да те питам нема ли да окьоравееш като циганска кобила!

Най-шибано обаче е, дето и умствено се разбих. Е, това най ме е яд! Ми аз щех филология да кандидатствам, бе копеле! Френска филология! Сан санжман, Луи Картоз, сичките тия работи на пръсти ги знаех: „Под моста Мирабо минава Сена…“ Поезия е това, ей! Тарикатска работа! А сега — кво? Никаква Сена, никакъв Мирабо! Дай го тоя Мирабо тука, че му откачим бъбреците за нула време! За отрицателно време че му ги откачим!

А тия като викнали: мутрите, та мутрите! Бе ела, като си толко гявол, ела стани и ти мутра, па да те питам лесно ли е!