Марко Ганчев
Мимолетно

Когато след дълго събрание

слезеш да прекосиш площада,

ти се питаш във отчаяние

в рая ли си или във ада.

 

Горе чоплиха ти душата

и ти щеш или не щеш

диреше на другите от словата

себе си да разбереш.

 

Слава Богу, най-после свърши!

Упоително въздух вдъхни

и погледай как мило се кършат

в есенни рокли жени.

 

Как е хубаво вместо всяка

да те докосва със рамена,

ей там долу на пряката

да се срещнеш и ти със една.

 

Да не иска от тебе анализи,

мълчешком да не пита и тя

със годините опознал ли си

себе си, другите и света.

 

Зад пресечката с нея да свърнете,

да прекарате цялата нощ

във един човек двама превърнати,

който никога не е лош!

1960