Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и кралят на черепите (20)

18.
Бягство през града

Джейк усещаше погледа на центуриона — очите на римлянина пронизваха гърба му, докато се опитваше да измисли начин да се измъкне. Гай нямаше да се остави да бъде заблуден лесно. На всичко отгоре, мачът се превърна в истински разгром за римляните.

В този миг внезапно прозвуча хор от гласове.

— Хайде! Всички на крака! Няма да приемем загуба сега!

Джейк се подчини, но не защото се почувства длъжен да го направи, а защото бе обзет от леденостуден ужас. Застана до Пиндор край оградата и насочи погледа си към противоположния край на игрището.

О, не…

Група викингски момичета се бяха строили в редица. Както се опасяваше Джейк, Кейди бе застанала най-отпред. Беше вдигнала единия си крак и протегнала ръце в мажоретна позиция, известна като „Хай V“. Момичетата пред нея бяха заели същата поза.

Кейди размаха ръце и ги насочи към тълпата.

— Римляни, в атака! В атака! — Даде знак на останалите мажоретки да подемат виковете й, докато тя самата застана по-близо до трибуните и започна да скандира. — Покажете римски дух! — Махаше ръце нагоре-надолу в синхрон с думите, подканяйки зрителите да я последват. — Римляни, в атака! В атака!

Погледът на Кейди среща този на Джейк и се впи в него. Той разбра. Някой трябваше да започне. Джейк се покашля и при следващия призив се присъедини към мажоретките:

— Римляни, в атака! В атака!

Смушка с лакът Пиндор, който неохотно поде скандиранията. Марика се присъедини към тях само след миг. Примерът им постепенно бе последван от целия сектор зад тях.

— Тропнете с крак! — викаше Кейди. — Не отстъпвайте пак! Римляни, в атака! В атака! — Тя и викингските момичета тропваха с крака в края на всяка строфа.

Този път на Джейк не се наложи да дава тон. За броени секунди целият сектор прокънтя от тропане с крака. Зрителите скочиха от местата си и закрещяха заедно с Кейди.

Тя ги насърчи, като започна да пляска с ръце над главата си.

Усилията й започнаха да дават резултат. Окрилен от възгласите по трибуните, римският отбор на терена започна да се бори с настървение за всяка топка. Херонид се хвърли от седлото си и улови един зле насочен пас. Приземи се на седлото си с топката под мишница, а отборът му се събра плътно около него и всички заедно атакуваха слабо място в защитата на шумерите. Херонид запрати топката. Тя се изви високо, облиза пръстите на един шумерски защитник и премина през обръча, без да го докосне.

Целият сектор около Джейк избухна в див възторг. Наелектризирана от възгласите на мажоретките, тълпата се втурна надолу към оградата.

А долу Кейди посочи с ръка към Джейк, после нагоре към небето. Приготви се да тръгваш, гласеше мълчаливото й послание.

С другата си ръка даде знак на своите мажоретки. Момичета се отдалечиха едно от друго и образуваха линия по протежение на половината игрално поле.

— Право в коша! — извика Кейди. — Искаме още! Искаме още! Римляни, в атака! В атака!

По неин сигнал момичетата започнаха да приклякат и да се изправят едно след друго. Това се повтаряше по цялата дължина на тяхната редица. Джейк се досети, че изпълняват Вълната. Десният край на сектора, зает от викингите, поде вълната — зрителите скачаха от местата си с вик, после сядаха отново. Кейди подкани сектора на Джейк да последва примера й.

— Хайде, римляни! Покажете настроение! — Тя също приклекна и скочи в синхрон със своите мажоретки. — На крака станете… или поражението приемете!

При следващата вълна възбудените римляни се включиха енергично и предадоха към съседните сектори. Възгласите продължиха, а вълната обикаляше редиците на римляните и викингите, съпроводена от енергичните им викове.

Джейк погледна назад. Гай бе плътно заобиколен от други римляни, които го принуждаваха да става и да сяда с всяка вълна. Джейк се обърна към Марика.

— Приготви се! На следващата вълна!

— Какво?

Джейк я улови за лакътя, двамата се снижиха и точно когато вълната се издигна около тях, започнаха да се промъкват по редицата. Марика улови Пиндор за тогата и го принуди да ги последва.

Той извика недоволно.

— Млъкни! И тичай! — подкани го Марика.

Тримата заедно хукнаха към тунела, който водеше към изхода, едва успяваха да си проправят път сред хората, които продължаваха да прииждат от горните редове.

Продължиха тичешком през тунела. Пиндор бягаше редом с тях, но често хвърляше поглед назад.

— Къде отиваме? — извика той на Джейк и Марика.

— В Калакрис! — отвърна му момичето.

— Какво? Защо?

Излязоха от стадиона и хукнаха по калдъръмената улица, която водеше към града. Пиндор забави крачка, когато до ушите му долетя мощен възглас откъм сектора на римляните.

— Марика Балам! Джейкъб Ренсъм! Пиндор Тиберий! Върнете се веднага! — извика Гай и гласът му прокънтя в тунела.

Джейк и Марика затичаха още по-бързо, но Пиндор ги изпревари с дългите си крака. Свиха зад ъгъла и се озоваха на площад, изпълнен с колесници и фургони.

— Насам! — извика Пиндор пред тях. Спря пред двуколка, теглена от динозавър-джудже. Скочи в нея и махна на Джейк да се качи при него, а на Марика да отиде при стълба, за който бяха вързани поводите. — Можеш ли да ги отвържеш?

Марика бързо се справи със задачата, след което се присъедини към Джейк и Пиндор в колесницата.

Пиндор плясна динозавъра по хълбоците, за да го накара да потегли.

— Дий! Мърдай, шишко!

Пиндор плясна с камшика във въздуха и животното протегна врат ниско към земята и се затътри по-бързо. Колесницата затрака заплашително и Джейк успя да запази равновесие като разкрачи леко крака и ги присви в коленете.

— Дий!

Колесницата набра още скорост и прелетя през градските порти. Пиндор може да чувстваше известно неудобство в компанията на големите гущери, но определено умееше да управлява колесница.

Главната улица бе полупразна, така че не се наложи да намали скоростта. Сградите прелитаха от двете им страни като на ускорен кадър.

— И защо бягаме от центурион Гай? — попита Пиндор и погледна Марика.

— За да помогнем на ловджийката Ливия.

— Какво?

Марика му обясни набързо какво възнамеряват да направят. Тя завърши с думите:

— Заемането на колесницата беше добра идея, браво, Пиндор. Може дори да успеем да настигнем баща ми и магистър Осуин.

Въпреки комплимента, който получи, Пиндор пребледня целият. Ръцете му, които до този момент държаха уверено поводите, сега охлабиха контрола си върху тях. Закачиха странично една пазарска сергия и изстреляха във въздуха фонтан от бодливи пъпеши.

— Мислех си, че сме загазили! Че бягаме, за да отървем кожите си! Но, не! Всичко това било заради щурата идея да използваме на-ука, за да излекуваме ловджийката Ливия. В името на Юпитер, това е чиста лудост!

Марика изсумтя.

— Да оставим баща ми да реши, Пин! Просто карай! — нареди му тя и посочи към замъка.

В колесницата настана неловко мълчание. Джейк осъзнаваше, че причината се крие най-вече в обстоятелството, че и тримата са уплашени — и заради това, което се канеха да направят, и заради онова, което вече бяха направили. Ако Пиндор се окажеше прав и от идеята им не излезеше нищо, щяха да загазят много, много сериозно.

Ако планът им претърпеше провал, Джейк щеше да изгуби шансовете си да влезе в пирамидата. Но той не можеше да позволи ловджийката Ливия да умре, защото не е опитал да направи всичко по силите си. Знаеше, че баща му и майка му биха постъпили по същия начин. Кейди, на свой ред, също бе положила доста усилия, за да му помогне да избяга. Тя щеше да се ядоса, когато научеше, че така и не е стигнал до пирамидата.

Но Джейк нямаше друг избор.

 

 

— Бързо! — подкани ги Марика, когато нахлуха в кулата, за да спасят ловджийката. — Сигурно всички са се събрали долу в подземията.

Тя се втурна по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж. Джейк споделяше тревогата й. Ами ако бяха закъснели? На лицето на Марика бяха изписани страх и чувство за вина — трябваше да се сети за тази възможност много по-рано.

Подземията бяха разположени по-дълбоко, отколкото бе очаквал Джейк. Марика подмина две площадки с врати, но продължи да слиза надолу. Сивият камък бе почернял около витите стълби, вероятно опушен от стар пожар, пречистил долните нива на кулата от присъствието на Калверум Рекс.

— Ей там, отпред — прошепна Марика, останала без дъх, и посочи мястото, където стълбите завършваха пред една открехната врата.

Тя стигна първа до вратата, почука силно и извика:

— Магистър Захур! Татко!

Джейк и Пиндор я настигнаха. Единствената светлина в коридорчето идваше от чифт железни свещници от двете страни на вратата. Почукването на Марика бе накарало вратата да се отвори по-широко.

Джейк надникна вътре и видя други стълби, които да водят към по-долно ниво. Слабата светлина от свещниците отвън му позволи да види, че там има нещо като дневна. Джейк успя да различи в сумрака очертанията на стол и маса.

— Магистър Захур? — извика отново Марика, този път с по-неуверен глас.

Отново тишина.

— Може би са слезли в най-дълбоката част на подземията — предположи Пиндор. — Чувал съм, че там долу има истински лабиринт.

При тези думи Марика направи крачка напред, движеше се бавно, но страхът й за живота на Ливия я теглеше напред.

Джейк я следваше по петите.

— Може да са я пренесли на друго място. У вас или в Астромикона.

Или може би Ливия е вече мъртва.

Когато стигнаха дневната, чуха слабо стенание. Там долу имаше някой.

— Намерете светлина — каза Марика.

Пиндор започна да търси по протежение на стената, разположена по-близо до стълбите, Джейк направи същото по срещуположната стена.

— Намерих един свещник — каза Пиндор.

Когато приятелят му драсна с нокът по кристала, Джейк чу нещо като дзън, дзън… звук, който напомняше на звън на стъклени чаши. Не се случи нищо друго. Ръката на Джейк докосна друг свещник. Намери опипом кристала и го почука.

Нищо.

… дзън, дзън, дзън…

— Не става — каза Пиндор.

Вниманието на Джейк бе привлечено от тропот на ботуши. Изведнъж вратата, която водеше към стълбището, се затвори с трясък. Светлината, която проникваше от коридора, изчезна и тримата се озоваха в непрогледен мрак.

— Ей! — извика Пиндор, който се блъсна в Джейк. — Ние сме тук!

Джейк го хвана за ръката:

— Тихо!

Марика, която се намираше на няколко крачки от тях, изпищя уплашено.

Пиндор се опита да се освободи от ръката на Джейк.

— Какво…

Джейк го стисна още по-силно, за да го накара да замълчи.

Тогава отново чу същия звук. Слабо жужене, наподобяващо полета на хиляди пчели. Джейк разпозна този звук. Беше го чул посред нощ. Отровна опашка. Това бе един от онези летящи скорпиони. След това над главата му прозвуча познатото тракане на щипки, сякаш нещо пълзеше по тавана. Още един скорпион!

— Марика! — прошепна Джейк. — Ела тук!

Той побутна Пиндор към стълбите.

— Опитай да отвориш вратата.

Докато Марика пристъпяше бавно към Джейк, жуженето в мрака се усили. Джейк си спомни думите на Захур относно липсващия скорпион, озовал се в стаята му — той бил един от шест.

Жуженето се усили, към първия скорпион се присъединиха и останалите и запяха в смъртоносен хор.

Джейк подскочи, когато Марика се блъсна в него.

— Отровни опашки! — прошепна тя в ухото му.

Някой бе пуснал летящите скорпиони на свобода.

Пиндор прошепна изплашено от върха на стълбите:

— Заключено е!

Джейк и Марика отстъпиха назад, по-далеч от тракащите щипки и жужащите крила. Пътят им навън бе отрязан, не разполагаха и с никакви оръжия.