Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. — Добавяне

Глава CXXXVIII
Как в пристанището Веракрус пристигна някои си Кристобал де Тапия, които бил назначен за губернатор

След като Кортес изпрати капитаните и войниците да умиротворят и заселят споменатите провинции, по това време дойде някой си Кристобал де Тапия, инспектор от остров Санто Доминго, с пълномощия от Негово Величество, извадени от дон Хуан Родригес де Фонсека, епископа на Бургос, които му даваха право на губернаторство над Нова Испания. Той носеше и много препоръчителни писма от самия епископ до Кортес и до много други конкистадори и капитани, които бяха дошли с Нарваес; освен писмата, които бяха затворени и запечатани от епископа, Кристобал де Тапия носеше и други, празни, за да напише в тях каквото поиска, да назначи войници и капитани на длъжности, които сметне за подходящи. Във всички писма имаше големи обещания от страна на епископа, че ще ни възнагради щедро, ако дадем губернаторството на Тапия, и много заплахи, че Негово Величество ще изпрати да ни накажат, ако не го приемем.

Във Виля Рика Тапия представил пълномощията си на Гонсало де Алварадо — брат на Педро де Алварадо, по онова време наместник на Кортес, — тъй като Родриго де Ранхел, който беше главен кмет, не знам какви глупости и нарушения извършил, та Кортес го бе свалил от този пост. Като видял пълномощията, Алварадо ги приел. Колкото до изпълнението им, казал, че ще се съберат кметовете и съветниците на града, за да разговарят и да видят как са придобити тези пълномощия, и всички заедно да им се подчинят, а също и да проверят дали Негово Величество знае, че са изпратени такива пълномощия.

Този отговор твърде не се харесал на Тапия и някои хора, които не обичаха Кортес, го посъветвали веднага да тръгне за Мексико, където се намира той с повечето капитани и войници. Освен представянето на пълномощията Тапия писа на Кортес по какъв път идва като губернатор; и тъй като Кортес беше много хитър, като видя обещанията и, от друга страна, заплахите на епископа на Бургос, и любезните писма на Тапия, неговият отговор беше още по-ласкателен и пълен с комплименти.

След това той помоли и заповяда на някои от нашите капитани да се срещнат с Тапия: Педро де Алварадо, Гонсало де Сандовал, Диего де Сото Валденебро и Андрес де Тапия. Кортес им нареди да оставят заселването на провинциите и да тръгнат незабавно за Виля Рика, където се намираше Тапия; с тях замина и отец Педро Мелгарехо де Уреа, който имаше дар слово.

Тъй като бил вече тръгнал към Мексико, Тапия срещнал капитаните и свещеника, с приказки и обещания те го убедили да се върне към едно селище, което се казва Семпоал. Там отново му поискали пълномощията, за да видят като какъв го изпраща Негово Величество, дали писмата носят кралския подпис, и тогава те най-смирено ще се подчинят от името на Кортес и на цяла Нова Испания. Тапия отново показал пълномощията, всички капитани ги целунали и докоснали с тях главите си, като с пълномощия на нашия крал и господар. Колкото до изпълнението им, казали, че ще ги апелират пред Негово Величество императора, нашия господар, тъй като явно той не е осведомен как стоят нещата в действителност, че Тапия не е подходящ за губернатор и че епископът на Бургос е против всички конкистадори, които служим на Негово Величество, и е наредил тези неща, без да осведоми добре Негово Величество, и за да облагодетелствува Диего Веласкес и да ожени Тапия за някоя си Фонсека, племенница или дъщеря на самия епископ.

Като видял, че не помагат нито думи, нито писма, ни обещания, ни ласкателства, Тапия се поболя от яд; нашите капитани писали на Кортес за станалото и го предупредили да изпрати кюлчета злато, с които да укротят гнева на Тапия. Кортес много бързо изпратил исканото злато и те купили на Тапия няколко негри, три коня и един кораб и той отново се качил на кораба за Санто Доминго, откъдето бе дошъл.

Като пристигнал там, Кралската аудиенция на острова и монасите от ордена „Сан Херонимо“, които бяха губернаторите, забелязали, че е забогатял по такъв нечестен начин, и много се разгневили, тъй като още преди да тръгне от Санто Доминго, те го били предупредили да не ходи в Нова Испания, за да не стане причина да се прекъсне нишката за завоюването на Мексико; той обаче не им се подчинил, тъй като имал зад гърба си влиятелния епископ Фонсека, срещу когото отците не можели нищо да кажат, а само да изпълняват заповедите му като президент на Индиите, понеже по това време Негово Величество беше във Фландрия, още не бе се върнал в Кастилия.