Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция и форматиране
aradeva

Издание:

Автор: Валери Динев

Заглавие: Въведение в практическата философска антропология

Издател: ИК „Пирамида 91“ ЕООД

Година на издаване: 2009

Тип: философски текст

Националност: Българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-9947-09-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2047

История

  1. — Добавяне

На майка ми и баща ми — Надежда и Костадин Диневи

Учи се така, сякаш ти предстои да живееш вечно. Живей така, сякаш ти предстои да умреш утре.

Самюъл Смайлс

Увод

Философската антропология не изучава човека само това, което е, а и това, което ще стане.

Философската антропология не е насочена само към изучаването на човека в неговата даденост, но има за цел да го изучи и в неговата действеност, т.е. да покаже как натрупаните знания се прилагат на практика. Това е от голямо значение като се има предвид, че ние не само натрупваме познания, но трябва въз основа на тях и да развием подходящи умения. Без тези умения човек не би могъл да си проправи път в своето хилядолетно развитие. Върху формирането на такива умения философите са спирали своето внимание още от античността. За тази цел те са формулирали определени мъдрости, чието прилагане ще допринесе полза за човека. Самите философи са търсили полза и от самото занимание с философия. Така например Питак казва, че тя дава възможност на човек да се справи с непосредствено предстоящото[1]. Негова е и сентенцията: „Знай подходящия момент“[2]. Аристип, на въпроса какво му е дала философията, отговорил: „Да мога да говоря открито с всички“[3]. Всяко познание трябва да носи полза иначе то би било познание за самото него. Аристип се обърнал към едного, който се гордеел с обширните си познания: „Както тези, които ядат прекалено много, не са по-здрави от хората, които се задоволяват с необходимото, така и учени са не хората, които четат много, а онези, които четат каквото им е от полза“[4].

Аристотел също търси полза в заниманията си с философия. На въпроса какво е получил от философията той отвърнал: „Да върша доброволно това, което другите вършат от страх пред закона“[5].

Много философи в своите мисли държат изключително добре да се цени времето, което ни е предоставено да изживеем. За повечето от тях то е нещо, което не трябва да се пилее, защото е същността на живота ни. Така например Теофраст често повтарял, че времето е скъпоструващо разточителство[6].

За Антистен философията му дала възможност да развие: „Умението да беседва сам със себе си“[7]. На въпроса какви облаги му е донесло заниманието с философия, Диоген отвърнал: „Ако не нещо друго, то поне ме е подготвила за всички превратности на съдбата“[8].

Човек винаги трябва да си задава такива въпроси, които да имат практическа насоченост. Говори се, че Питагор съветвал учениците си всеки път, когато влизат в дома си, да задават въпросите: „В какво сгреших? Какво постигнах? Какво не изпълних?“[9] Много от съветите на Питагор били също насочени към определена полза. Така например, да помагаме на закона, а с беззаконието да воюваме. Трябва да не допускаме да затлъстяваме; да пътуваме нито бързо, нито бавно; да упражняваме паметта си; в момент на гняв не трябва нито да казваме, нито да вършим нещо[10].

От самото си възникване философията е антропологична, тя търси различни възможности да задоволи човешкото любопитство и да натрупа мъдрости, които хората да следват през своя живот. Но затова ние трябва също да се подготвим с подходяща литература, която да развие мъдростта в нас. По този повод Ксенофон казвал, че „за да познаеш мъдреца, ти сам трябва да бъдеш мъдрец“[11].

Много хора търсят в мъдростта щастие или чрез нея стигат до него. Желанието за щастие е присъщо на човека, то е двигател на всички наши действия[12]. Щастието не ни е дадено, нито нещастието ни е наложено. Във всеки един момент ние сме на кръстопът и на нас принадлежи избора в коя посока да поемем[13]. Често хората бъркат удоволствието с щастието. Удоволствието според индуистка поговорка „е само сянката на щастието“. Удоволствието е щастието на лудите, щастието е удоволствието на мъдрите. (Барби д’Орвили) Не трябва тревогата да завладява съзнанието ни. Шантидева пише: „Ако има лек, защо да се ядосваме? Ако няма лек, защо да се ядосваме?“[14]

Когато човек загуби търсеното от него щастие го обхваща тревога, но това не трябва да го безпокои, защото в променящата се природа то отново ще се появи.

В живота човек винаги извежда на преден план своето „Аз“ и смята, че всичко е само за него. Първо разбираме думата „аз“ и се привързваме към нея. После разбираме думата „мое“ и се привързваме към материалния свят[15]. Мъдрият човек не трябва да се привързва към нищо. Но за жалост невинаги е така. Един пример много добре ще илюстрира нашата привързаност. Например, любувате се на прекрасна порцеланова ваза на витрината. Несръчен продавач я изпуска. Вие въздъхвате: „Колко жалко, толкова хубава ваза!“ и спокойно продължавате пътя си. Обратното, ако току-що сте купили тази ваза, която гордо сте поставили на камината си и тя падне, разбивайки се на хиляди парченца, вие възкликвате с ужас: „Моята ваза се счупи!“ и сте дълбоко огорчен от това. Единствената разлика е в етикета „мое“, който сте дали на вазата[16].

Много умения, правила и мъдрости трябва да използва човек в своя живот, за да намали своята привързаност към неговото „мое“. Колко е силно това „мое“ в нас, ще покажем с още един пример, свързан с психологическо проучване. Подаряват на студенти различни предмети, всеки на пазарна цена пет долара — например халба за бира или химикалка — после организират търг, по време на който студентите имат възможността да купят подаръците на другите. Оказва се, че студентите не искат да намалят на по-малко от четири долара средно, за да купят подаръка на някой друг (така подценяват пазарната му цена). В замяна, неприятно им е да отстъпят за по-малко от седем долара подаръка, който са получили. Това още един път показва чувството за собственост[17]. Ето защо човек трябва да се научи да потиска своето его и желанията свързани с него. Желанието може да подхранва живота ни, може и да го отрови.

В поведението на човека се преплитат много емоции и страсти и той трябва да се бори с тях. Например с омразата, гнева, завистта и др. „Омразата, това е зимата на сърцето“, казва Виктор Юго. Един миг гняв, може да унищожи години търпение[18]. Гневът може да помогне при отстраняване на пречки, но не може и не бива да бъде траен. Човек много често бива обхващан от чувство за завист. Много срамно чувство е завистта. Завиждаме за щастието на другите и никога за нещастието им.

Ето защо прилагането на различни умения ще дава все повече положителни резултати в нашето поведение. Само така практическата философска антропология ще бъде неотделима част от нашето сложно ежедневие.

Бележки

[1] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 38.

[2] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 39.

[3] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 74.

[4] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 75.

[5] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 130.

[6] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 135.

[7] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 145.

[8] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 164.

[9] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 219.

[10] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 219–220.

[11] Диоген Лаерций, Животът на философите. С., 1985, с. 238.

[12] Матийо Рикард, Пледоария за щастието. С., 2006.

[13] Матийо Рикард, Пледоария за щастието. С., 2006, с. 33.

[14] Матийо Рикард, Пледоария за щастието. С., 2006, с. 63.

[15] Матийо Рикард, Пледоария за щастието. С., 2006, с. 82.

[16] Матийо Рикард, Пледоария за щастието. С., 2006, с. 85–86.

[17] Матийо Рикард, Пледоария за щастието. С., 2006, с. 86.

[18] Матийо Рикард, Пледоария за щастието. С., 2006, с. 216