Реваз Тварадзе
Съдбата на „Божествения рицар“

Романът „Дата Туташхиа“, появил се преди няколко години (1972) на страниците на грузинското литературно списание „Цискари“, предизвика голям интерес сред читателите. Всеки брой на списанието се очакваше с нетърпение и вълнение и прочетеното разпалено се коментираше.

Подобен отклик не е особено характерен за Грузия. Народ, който има собствена петнадесетвековна литература, познава в превод най-добрите образци на световната и е осведомен за най-значителните събития в нея, не може лесно да приеме едно произведение за литературна сензация. И все пак в случая е тъкмо така… Днес^[1] романът излиза на руски и се превежда на чужди езици. Не си поставям за цел да го рекламирам — той не се нуждае от това, — а констатирам фактите.

Според един английски писател при четенето на литературно произведение трябва да имаме чувството, че разговаряме с добре възпитан човек. Чабуа Амираджиби е добре възпитан писател, разказвач с духовна култура и такт. Имам пред вид не само сюжетната канава на романа, в който, между другото, както в много заслужаващи внимание произведения на световната литература, има детективен елемент, но и стила на романа, тънките му нюанси, силата на емоционалното му въздействие.

Чабуа Амираджиби е верен на вековната литературна традиция, според която книгата преди всичко трябва да увлича, да завладява. Но това е само едната страна на въпроса и не най-важната. Много по-важно е, че е успял да създаде цяла галерия майсторски обрисувани, самобитни герои, действуващи в извънредно конфликтни ситуации, и че умело прониква в най-скритите глъбини на човешката душа. Още по-важно е постигнатото сливане на емпиричния и митологичния план на битието. А най-главното са онези етично-философски проблеми, които авторът засяга.

Туташха е име, известно от колхидската митология, което буквално означава „ден на луната“. Земното въплъщение на Туташха е героят на романа Туташхиа („син на лунния ден“). Луната е заемала централно място в грузинския езически пантеон. След приемането на християнството в съзнанието на народа тя е заменена от свети Георги, юноша на бял кон, който поразява дракона с копието си.

Но най-важно в случая е, че авторът представя митологичния Туташха като общочовешки дух, като същност, чието средоточие е глъбината на човешката душа. Следователно вижда в него онези начала на човешкия дух, които са носители на етични принципи.

Ако приемем тази интерпретация, ще трябва да се съгласим, че романът „Дата Туташхиа“ е така замислен, та с навлизането в него се откриват два неотделими пласта — емпиричен и духовен. Трагедията, разиграна в емпиричния план, може да се разбира като борба на противоположните начала в духовния живот на човечеството изобщо или в душата на отделния субект, като трагедия на общочовешкия дух или на отделния субект. В такъв случай борбата на двамата противопоставени един на друг главни герои на романа — Дата Туташхиа и Мушни Зарандиа, може да се разглежда като борба със самия себе си, протичаща в душата на всеки човек.

Но в какъвто и план — емпиричен или духовен — да четем романа, той си остава посветен на най-важните, крайъгълни проблеми на битието (добро и зло, съвест, сила, приятелство, народ, свят…), на прастарите и вечни истини, без които човешкото съществуване би загубило всякакъв смисъл.

Романът „Дата Туташхиа“ е писан десет години. Десет години продължава борбата на Чабуа Амираджиби и със самия себе си, и с грузинското слово, докато той като вдъхновен безумец преодолява страшни бездни и се изкачва към желания връх…

Читателят, разбира се, е забелязал, че в общия епиграф към романа Туташха е представен като общочовешки дух. Според епиграфа на втората част ужасният дракон е също всеобхватен дух. Безспорно това обстоятелство потвърждава казаното по-горе — романът може да бъде прочетен както в емпиричен, така и в духовен план (като книга за вътрешната борба между доброто и злото): Туташха се бори с дракона и арена на тази борба е вътрешната същност на целия човешки род или отделната личност (в духовен план) и целия свят (в емпиричен план).

Стигаме до най-сложния въпрос. Земното въплощение на Туташха е Дата Туташхиа. В митологичния план Туташха е противопоставен на дракона. На кого в емпиричния план е противопоставен Дата Туташхиа? Земното въплощение на дракона непременно трябва да съществува, това е предопределено от цялата вътрешна логика на романа (конкретният Дата Туташхиа не се бори с обобщеното, отвлечено зло). Този въпрос неслучайно изглежда най-сложен и труден. Защото съвсем не е лесно да обявим Мушни Зарандиа за земно въплощение на ужасния дракон — символа на злото.

И така, предстои ни да изясним какъв е Мушни Зарандиа. Вероятно читателят най-напред ще си спомни, че Мушни Зарандиа и Дата Туташхиа външно толкова си приличат, че околните едва ги различават (бащата на Дата и майката на Мушни са близнаци). Дори само това предизвиква симпатия към Мушни — сякаш и върху него пада отблясък от ослепителния ореол на Дата Туташхиа.

Постепенно — преди всичко от разказите на граф Сегеди и от неговите забележки — се запознаваме с душевния мир на Мушни Зарандиа.

Няма да изброявам всички случаи, когато пред него се открива възможност лесно да забогатее, а той се отказва от нея: според романа Зарандиа не е сребролюбец също така, както и Дата Туташхиа. А този момент съвсем не е маловажен: властта на Мамона е една от силите, които подтикват човека да служи на злото.

За да не бъда многословен, ще изброя веднага пороците, които според епиграфите към първата и втората част на романа свидетелствуват за падението на нравите и засилването на властта на дракона: грабителство, скъперничество, тъпоумие, завист, предателство, блудство, неблагодарност, надменност, ласкателство, ламтеж за власт, лъжа, хитрост, омраза.

Ако се съди по постъпките на Мушни Зарандиа, всички изброени пороци са му почти напълно чужди. Наистина при изпълнение на служебните си задължения той прибягва до лъжа и хитрост (да речем, в случая с полковник Сахнов), но при подобни условия не е възможно да се постъпва другояче: все пак той служи в жандармерията, а не в благотворително дружество; и независимо дали го искаме, или не, понякога не виждаме в това никакъв грях, съчувствуваме му, нещо повече — радва ни победата му (например над същия полковник Сахнов). Но относно това, мрази ли някого Мушни Зарандиа, ние нищо не знаем.

Освен споменатата вече безкористност Мушни Зарандиа притежава още много достойнства: той е умен, съобразителен, прозорлив, енергичен, неуморим в работата си, прилежен, верен на своето дело, има силна воля, тачи традициите, не са му чужди размислите за съдбата на родината…

Какво излиза? Как да противопоставим Мушни Зарандиа на Дата Туташхиа, щом и външно, и по личните си качества си приличат като копие от един и същи оригинал? Колкото и да търсим, не можем да намерим у Мушни такъв порок, който би позволил да го обявим за въплощение на злото, на ужасния дракон.

Може би за такъв порок трябва да смятаме факта, че Мушни Зарандиа служи в жандармерията и преследва Дата Туташхиа? Но това е закономерно и произтича от неговия мироглед — ясен и определен; той му остава верен и не може да постъпва по друг начин, освен да върви докрай по набелязания път. Друг въпрос е, че този мироглед се базира на погрешни предпоставки и съответно съдържа неверни изводи. В такъв случай имаме работа не с преднамерено зло и трябва по-скоро да съжаляваме Мушни Зарандиа, а не да го обявяваме за въплощение на злото.

Първия сигнал ни дава човекът, у когото Мушни Зарандиа дълги години е предизвиквал възторжено изумление. Този човек е граф Сегеди. Имам пред вид не случаите, в които, разказвайки за работата на Мушни като таен агент и разузнавач, той го нарича сатана (тук думата „сатана“ звучи като комплимент).

Първият сигнал прозвучава, когато Мушни Зарандиа връчва на граф Сегеди пакета с документи, компрометиращи полковник Сахнов. „Погледнах Мушни и ми се стори, че вместо сухата му, слаба фигура от креслото заплашително се бе издигнала главата на свита на кълбо змия…“ И още веднъж на вече излезлия в оставка граф Сегеди се привижда нещо подобно — когато при едно внезапно посещение на Мушни Зарандиа разбира, че гостът му готви дяволски капан за Дата Туташхиа.

Мушни Зарандиа се появява в съзнанието на граф Сегеди в образа на змия, а змията, както е известно, е алегорично олицетворение на сатаната. „Аз отгледах това кутре, но пак аз ще ти видя сметката, господин Сатана.“ (Тук Сегеди употребява думата „сатана“ в буквалния й смисъл.)

Но граф Сегеди не успява да вразуми възпитаника си, защото Мушни Зарандиа е значително по-силен от него — той е самият сатана. Граф Сегеди, така да се каже, само предизвиква сянката на сатаната. Тридесетгодишната му служба в жандармерията доста често му е давала възможност да бъде такъв, понякога това дори го е съблазнявало и е ласкаело самолюбието му. Зримото въплъщение на сатаната (а не на сянката му) в лицето на Мушни Зарандиа до такава степен обърква и потриса изнежената душа на графа, че той не може да издържи това изпитание и решава да си подаде оставката. Да, дори на врага си човек не би пожелал да се сблъска лице в лице със сатаната.

Но не трябва да забравяме, че репликите на Сегеди са само сигнали, чиято единствена цел е да ни накарат да застанем нащрек, да се вгледаме по-внимателно в Мушни Зарандиа. Ако злото можеше да се разпознае лесно, то и борбата с него нямаше да бъде особено трудна!

Внимателното изучаване на духовния мир на Мушни Зарандиа ни довежда до един на пръв поглед неочакван извод: той не познава любовта; като Дата Туташхиа е надарен почти с всички достойнства и добродетели (така мислим, забравяйки, че сатаната е в състояние да имитира всякакви достойнства и добродетели), с изключение обаче на нея. Любовта е онази висша сфера, където истината се проявява веднага, където лъжата е безсилна да заблуди когото и да било, защото истинската любов винаги е съпроводена от съответно деяние. Тук е онази граница, зад която злото губи действената си сила и е принудено да покаже истинското си лице.

В романа Мушни Зарандиа е изключително добре замаскиран (пак трябва да си спомним за голямото майсторство на автора), замаскиран е до такава степен, че дори се съмняваме — не е ли грехота да виждаме в него въплъщение на злото? И едва след като сме прочели романа и вече можем да погледнем отстрани събитията, изложени в него, започваме да разбираме каква е работата.

И ни става ясно от каква болест умира Мушни Зарандиа наскоро след смъртта на Дата Туташхиа. Лекарите не могат да я определят и смятат, че е меланхолия. В действителност достигналият върха на служебната си кариера Мушни Зарандиа е унищожен от жестокото поражение в борбата с доброто, въплътено в обикновения абраг Дата Туташхиа.

Цял живот Мушни Зарандиа (кога тайно, кога явно) се състезава и бори с Дата Туташхиа. През това време Дата Туташхиа изминава дълъг път на духовна еволюция — отначало неизменно се старае да защищава правдата; после отчаяно се опълчва против цялото човечество, става пасивен, решава да не се намесва в ничии работи; после иска да унищожи злото чрез насилие, но това довежда до още по-плачевни резултати.

Мушни Зарандиа се оказва обречен на поражение едва когато Дата Туташхиа разбира, че е невъзможно злото да се унищожи чрез насилие, че то трябва да бъде превърнато в добро. А това е по силите само на човек, способен на саможертва заради ближния.

Тъкмо тук е безсилен Мушни, тъй като саможертвата не е възможна без любов, а любовта му е непозната. Във всички други случаи той може ако не да победи Дата Туташхиа, поне да му бъде равен. Мушни Зарандиа осъзнава това и се ужасява, силите започват да му изменят. Ето къде е причината за загадъчната му болест и за гибелта му.

Именно способността да се жертвуваш в името на любовта и дарбата да превръщаш злото в добро е онази проста и същевременно толкова сложна и дълбока истина, чрез която се изразява жизненото кредо на Дата Туташхиа; „Добротата и справедливостта са единственото, което някога съм искал от човека.“

Придобиването на тази способност, на тази дарба, е резултат от духовната еволюция на Дата Туташхиа. Но този път е и път на мъченик, защото само през мъки и непроходими бездни може да се стигне до истинско съвършенство. Ето защо романът започва с думата „съвест“, която е или трябва да бъде дарба да се виждат собствените пороци.

Дата Туташхиа действително изживява живота си като мъченик и отшелник. И може би няма да бъдем много далеч от истината, ако приемем доброволното му влизане в затвора за отражение на онези митологични модели, според които по пътя на съвършенството най-добрите синове на човешкия род трябва да надникнат в ужасната бездна. И пак в митологичния план: „И тогава се възнесе душата на Туташха на небето, а плътта му остана на земята.“ Именно с тези думи завършва текстът на епиграфите, което потвърждава, че авторът смята Туташха — Дата Туташхиа за личност, издигнала се до предела на духовните висини.

И още нещо: от стари времена грузинската литература е успявала в най-добрите си образци да преведе героите си през осмислянето на най-дълбоките духовни истини, без да нанася ущърб на психиката им, успявала е така да разкрие пред тях най-дълбоките бездни на битието, че светът да не губи в очите им нищо от красотата си и да не изчезва прекрасната хармония на преходното и непреходното. Романът „Дата Туташхиа“ продължава тази линия в грузинската литература.

Всичко казано дотук само насочва читателя по един от възможните пътища за разбирането на този роман. И за да оправдая тези насоки, си спомням във връзка с „Дата Туташхиа“ и неговия автор думите на Уилям Фокнър: „Писателят трябва да изхвърли от лабораторията си всичко, освен старите идеали на човешкото сърце — любов и чест, жалост и гордост, състрадание и жертвеност, без които литературата се изсушава и умъртвява… Вярвам, че човекът не само ще издържи — той ще победи… Жребият на поета, на писателя е да пише за това. Нему е дадена привилегията да възвисява човешките сърца, да възражда в тях мъжество и чест, надежда и гордост, състрадание, жалост, жертвеност — които са създавали славата на човека в миналото. Да му помогне да издържи! Поетът не бива да остава просто летописец на човешкия живот: произведението му трябва да бъде фундамент, твърдина, която крепи човека и му помага да издържи и да победи.“

(Със съкращения от първото издание на романа на руски език,)