Агата Кристи
В хотел Бъртрам (17)

Глава 17

Сър Роналд Грейвс нарисува една котка върху попивателната си хартия, след това погледна огромната фигура на главния инспектор Дейви, който седеше срещу него и нарисува един булдог.

— Ладислав Малиновски ли? — каза той. — Може. Имате ли някакви доказателства?

— Не, но би могъл да е той, нали?

— Човек без нерви. Спечели световния шампионат. Преди година катастрофира. Лоша репутация с жените. Съмнителни източници на доходите му. Пръска пари тук и в чужбина. Непрестанно се разхожда оттук до континента и обратно. Мислите ли, че той е човекът, който стои зад големите обири?

— Не мисля, че той ги планира, но изглежда е замесен.

— Защо?

— Първо, кара кола Мерцедес-Ото. Състезателен модел. Колата отговаря на описанието на забелязаната близо до Бедхемптън сутринта, когато стана обирът. Различни номера, но ние сме свикнали с това. ФАН 2299, вместо ФАН 2266. Наоколо няма много коли Мерцедес-Ото от този тип. Лейди Седжуик и младият лорд Меривейл имат такива.

— Не мислите ли, че Малиновски е главният?

— Не. На върха са по-големите умове, но и той е вътре. Разгледах досиетата. Вземете например обира в Мидлънд и Уест Лондон. Три фургона случайно — съвсем случайно — бяха блокирали една улица. Една кола Мерцедес-Ото, която била там, успяла да се измъкне.

— Но по-късно е била спряна.

— Да, и била оставена да си върви. Особено след като хората, които съобщили за нея, не били сигурни за точния номер. Било съобщено ФАН 3366, а регистрационният номер на Малиновски е ФАН 2266. Същата история.

— И вие продължавате да настоявате, че има връзка с хотел Бъртрам? Че там се върши нещо?

Таткото се потупа по джоба.

— Всичко е тук. Фирмата е регистрирана съвсем законно. Баланси, капитал, директори и тъй нататък. Но това не значи нищо! Тези финансови представления са все еднакви — просто змии, които се изяждат една друга, фирми и холдингови компании, разбирате ли — свят да ти се завие!

— Хайде, Татко! Така е в Сити. Заради данъците…

— Това, което ми трябва, са истинските сведения. Ако ми разрешите, сър, бих искал да отида и поговоря с някого от върховете.

Сър Роналд се втренчи в него.

— Какво точно искате да кажете с „върховете“?

Таткото назова едно име. Сър Роналд се разтревожи.

— Не съм много сигурен. Мисля, че не бихме могли да безпокоим точно него.

— Но може да е много полезно.

Замълчаха и се погледнаха един друг. Погледът на Таткото бе спокоен и търпелив, но неотстъпчив. Сър Роналд се предаде.

— Вие сте заядлив стар дявол, Фред! — заяви той. — Нека да бъде както искате. Идете да безпокоите най-големите умове на международните финанси в Европа.

— Той ще знае — каза главният инспектор Дейви. — Ще знае. А ако не знае, може да го разбере само чрез натискане на едно копче на бюрото си или като се обади по телефона.

— Не мисля, че ще бъде доволен.

— Сигурно не — заяви Таткото, — обаче няма да му отнеме много време. Но исках зад гърба си да имам някакъв авторитет.

— Наистина ли говорите сериозно за онова място — хотел Бъртрам? Но какви основания имате? Ръководят го добре, има почтена клиентела, никакви неприятности със законите.

— Зная, зная! Няма пияници, няма наркотици, няма хазарт, няма връзки с криминалния свят. Всичко е чисто като сняг. Няма хипита, нито хулигани. Само сериозни стари дами от Викторианската епоха, провинциални семейства, пътници от Бостън и най-почтените части на Съединените Щати. И все пак уважаваният отец е видян да напуска хотела в три часа след полунощ малко крадешком…

— Кой го е видял?

— Една стара дама.

— Как е успяла да го види? Защо не е спяла в леглото си?

— Старите дами са такива, сър.

— Говорите за… как му беше името… отец Пенифадър.

— Именно за него, сър. Беше докладвано за изчезването му и Кембъл се занимава с това.

— Странно съвпадение. Името му се появи точно по време на обира на пощата в Бедхемптън.

— Наистина ли? Как, сър?

— Друга стара дама или дама на средна възраст. Когато влакът е бил спрян на семафора, много хора се събудили и погледнали навън в коридора. Тази жена, която е от Чадминстър и познава отец Пенифадър, каза, че го е видяла да влиза във влака през една от вратите. Помислила, че е излязъл да види какво става навън и отново се качва. Щяхме да разследваме това заради съобщението, че е изчезнал…

— Чакайте! Влакът е бил спрян в пет и половина сутринта. Отец Пенифадър е напуснал хотела малко след три часа сутринта. Да, би могло да стане. Особено, ако са го закарали до там със състезателна кола.

— Значи отново се връщаме към Ладислав Малиновски. Какъв булдог сте вие, Фред! — заяви сър Роналд, поглеждайки към попивателните си.

След час и половина главният инспектор Дейви влизаше в една тиха и твърде мизерна канцелария.

Едрият човек зад бюрото стана и му подаде ръка.

— Главен инспектор Дейви ли? Седнете! Искате ли една пура?

Дейви поклати глава отрицателно.

— Трябва да се извиня — каза той с дълбокия си глас на провинциалист, — че ще отнема от ценното ви време.

Мистър Робинсън се усмихна. Беше пълен, много добре облечен мъж. Лицето му беше жълто, очите — тъмни и тъжни, а устата — широка и месеста. Той се усмихваше често и показваше доста едри зъби. За да яде по-добре с тях, си помисли главният инспектор Дейви. Английският му беше превъзходен и без всякакъв акцент, но не беше англичанин. Таткото се чудеше, както и много други преди него, какъв е мистър Робинсън по националност.

— Какво мога да направя за вас?

— Бих искал да разбера — каза Дейви — кой е собственикът на хотел Бъртрам?

Лицето на мистър Робинсън не промени израза си. Той не прояви никакво учудване като чу името, нито пък показа, че му е познато. Каза замислено.

— Искате да знаете кой е притежателят на хотел Бъртрам? Той, мисля, се намираше на Понд Стрийт до Пикадили.

— Точно така, сър.

— И аз съм отсядал там. Тихо кътче. Добре ръководено.

— Да — отвърна Таткото, — особено добре ръководено.

— И вие искате да знаете кой е собственикът? Сигурно не е трудно да се разбере?

Усмивката му беше леко иронична.

— По обикновения път, нали? О, да!

Таткото извади от джоба си лист хартия и прочете на глас три-четири имена и адреси.

— Разбирам — каза мистър Робинсън. — Някой доста се е потрудил. Интересно. И вие идвате при мен?

— Ако някой знае, това сте вие, сър.

— Всъщност и аз не зная. Но е вярно, че имам средства за получаване на информация. Винаги могат… — той сви пълните си рамене — могат да се намерят контакти.

— Да, сър — отвърна Таткото с прояснено лице.

Мистър Робинсън го погледна и после вдигна телефонната слушалка.

— Соня? Свържи ме с Карлос. — Почака една-две минути и пак заговори. — Карлос?

Той изрече бързо половин дузина изречения на някакъв чужд език, който Таткото дори не можеше да разпознае.

Той можеше да говори френски. Знаеше по малко италиански и немски. Знаеше как звучат испански, руски, арабски, въпреки че не ги разбираше. Обаче този език беше непознат. Предположи, че може да е турски, персийски или арменски, но не беше сигурен. Мистър Робинсън остави слушалката.

— Не мисля, че ще се наложи да чакаме дълго — каза той доволно. — Знаете ли, това ме заинтригува. Наистина ме заинтригува. Понякога и аз самият съм се чудил…

Таткото го погледна очаквателно. Мистър Робинсън каза:

— За хотел Бъртрам човек се чуди как издържа от финансова гледна точка. Както и да е, това никога не е било моя работа. Да, винаги съм се чудил. — Той погледна Таткото. — Знаете как и защо, нали?

— Още не — заяви Дейви, — но смятам да науча.

— Има няколко възможности — каза мистър Робинсън замислено. — Това е нещо като музиката: — няколко ноти в гамата, но може да се комбинират по милиони начини. Един музикант ми беше казал веднъж, че един и същ тон не може да се повтори два пъти. Много интересно!

Телефонът иззвъня и той пак вдигна слушалката.

— Да? Да, много бързо се справихте. Доволен съм. Разбирам. О! Амстердам, да… Благодаря ви. Да? Бихте ли ми казали това буква по буква? Добре.

Той записа нещо в бележника си.

— Надявам се, че това ще ви бъде полезно — каза той, докато откъсваше листа и го подаваше на Таткото, който прочете името на глас:

— Вилхелм Хофман.

— По народност швейцарец — изрече мистър Робинсън, — въпреки че не е роден в Швейцария. Има голямо влияние в банковите кръгове и макар да се придържа стриктно към законите, стои зад доста съмнителни сделки. Работи на континента, не тук.

— О!

— Но има брат — каза мистър Робинсън. — Робърт Хофман. Живее в Лондон, търгува с диаманти. Жена му е датчанка. Има офиси и в Амстердам. Това сигурно е известно на вашите хора. Както казах, занимава се главно с диаманти, но е много богат и притежава много имоти, обикновено на негово име. Да, той много често стои зад редица начинания. Той и брат му са истинските собственици на хотел Бъртрам.

— Благодаря ви, сър. — Главният инспектор се изправи. — Излишно е да подчертавам колко съм ви задължен. — Прекрасно! — добави той, като си позволи да прояви повече ентусиазъм от обикновено.

— Че можах да разбера? — попита мистър Робинсън с усмивка. — Но това е един от специалитетите ми — информацията. Обичам да зная. Затова дойдохте при мен, нали?

— Е — каза главният инспектор Дейви, — ние знаем за вас. Специалният клон и всичко останало — добави той почти наивно. — Доста смелост ми беше нужна, за да се обърна към вас.

Мистър Робинсън отново се усмихна.

— Намирам ви за интересна личност, Дейви. Желая ви успех във всяко начинание!

— Благодаря ви, сър. Мисля, че ще се нуждая от това. Между другото, бихте ли ми казали дали тези двама братя биха прибягнали към насилие?

— Абсолютно не — заяви мистър Робинсън. — Това би било против тяхната политика. Те си имат други методи, които им служат вярно. Година след година стават все по-богати, както ми съобщават швейцарските банкови кръгове.

— Полезно място е Швейцария — каза главният инспектор Дейви.

— Да, наистина. Не зная какво щяхме да правим без нея. Такава честност! Такъв прекрасен усет към бизнеса! Да, ние бизнесмените трябва да бъдем особено благодарни на Швейцария. Самият аз — добави той — имам високо мнение и за Амстердам.

Той пак погледна към Дейви, усмихна му се и главният инспектор излезе.

Когато се прибра в управлението, там го очакваше една бележка:

„Отец Пенифадър се намери — ако не здрав, то поне жив. Изглежда е бил блъснат от кола край Милтън Сейнт Джон и е получил мозъчно сътресение“