Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (4) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendredi ou la vie sauvage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция
essen (2016)

Издание:

Автор: Мишел Турние

Заглавие: Петкан, или дивият живот

Преводач: Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо издание

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: Роман и разкази

Националност: Френска

Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“

Излязла от печат: 26.X. 1987 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Редактор на издателството: Жела Георгиева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Костадинка Апостолова

Рецензент: Лилия Рачева

Художник: Киро Мавров

Коректор: Цветелина Нецова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1881

История

  1. — Добавяне

4.

Най-сетне Робинзон загуби търпение да чака, вперил поглед в пустия хоризонт. Реши да построи някакъв съд, достатъчно голям, за да доплава до бреговете на Чили. За строежа му трябваха инструменти. Въпреки неприятното чувство, той тръгна да претърси останките на „Вирджиния“ и да прибере всичко, което би могло да му бъде от полза. Свърза с лиани десетина трупи в нещо като сал, наистина нестабилен, но все пак вършеше работа при спокойно море. При отлив водата беше плитка и Робинзон изтласка сала с един здрав прът до първите скали, откъдето продължи с придърпване. Така направи две обиколки около кораба. Тази част, която стърчеше над водата, беше непокътната; „Вирджиния“ вероятно се бе натъкнала на стърчаща от дъното скала. Ако екипажът се бе приютил, вместо да се излага на открито върху палубата, опустошавана от вълните, може би всички щяха да се спасят. Палубата лежеше под истинска камара от строшени мачти, оплетени реи и въжета и той едва се провря през тях. Същият безпорядък цареше и в трюмовете, там вода не беше проникнала и Робинзон намери в сандъците доста сухари и сушено месо, от които хапна съвсем малко, защото, нямаше с какво да си накваси гърлото. Наистина оцелели бяха дамаджаните с вино и по-силни напитки, но Робинзон беше въздържател, никога не беше близвал спирт и не мислеше да отстъпва от това свое правило. Голямата изненада на този ден бе това, което откри в задната част на хамбара — четирийсет бурета с чер барут — стока, за която капитанът не беше обелил и дума пред него, може би, за да не го разтревожи.

На Робинзон му трябваха няколко дни, за да прехвърли на сала и после на острова всичкия барут, тъй като половината от денонощието приливите не му позволяваха да използува пръта. Но през това време успя да сложи буретата на сянка и сушина, като ги затрупа с палмови листа, затиснати отгоре с камъни. Пренесе от разбития кораб и два сандъка сухари, един далекоглед, два мушкета, двуцевен пистолет, две брадви, лопата, лизгар, кирка, чук, вързоп кълчища и парче червен тензух — евтин плат, предназначен за размяна с местните жители. Откри в каютата на капитана и прословутото буренце с тютюн, добре затворено, с голямата порцеланова лула вътре — непокътната, въпреки че беше чуплива. Струпа на сала и голяма камара дъски, откъртени от палубата и преградите на кораба. Най-сетне намери в каютата на помощника добре запазена библия и взе и нея, като я загърна с парче корабно платно, за да не се повреди.

Още на другия ден Робинзон се зае със строежа на своя кораб, който предварително нарече „Избавление“.