Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
1,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Любомир Лулчев

Заглавие: Тайните на дворцовия живот

Издание: първо

Издател: „Веселие“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: мемоари; спомени

Националност: българска

Печатница: „Св. Георги Победоносец“

Главен редактор: Пелин Пелинов

Технически редактор: Димитър Матеев

Художник: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Стефка Рачова

ISBN: 954-8043-02-5 (Детелина 6)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4558

История

  1. — Добавяне

Дневник на Любомир Лулчев[1]

Ваше Величество,

При тия условия мисля, че ще е добре „малкият Алекси“[2] да си остане на своето място. Има работи, които би трябвало сега да се предвиждат, защото после резултатите им по-трудно се премахват. Моля, помислете и направете. Изпращам историческата фотография „Как беше, че как стана?“. (Ако я имате в оригинал — подарете ми я.)

Впечатлението от излизането е много силно, но от Николаев[3] е доста неблагоприятно. Смятат го много заядлив.

С поздрав: Любомир Лулчев

25.I.1938, София, Изгрева

Ваше Величество,

Изпращам „положението и разрешението“ по изпълнението на този план, ако намерите за добре, можете да си послужите със следния метод:

Допитайте се по околен път до английския представител[4], като му съобщите, което мислихте да правите, да не се изненада и допусне, че някаква подозрителна политика се прокарва. Те имат връзка с народници, демократи, земеделци и работници и биха могли да внушат поотделно, по един човек от тях, да се групират заедно и да дойдат до едно съглашение (по десетина човека от всяка бивша партия) и в едно изложение, признавайки погрешките на партизанството, тържествено да се откажат от грешките на миналото и да направят една обществена декларация, подписана от хора на бившата Народняшка, бившата Демократическа, бившата Земеделска и бившата Работническа партия, с която да декларират, че ще работят в името на тези и тези принципи (те могат да им се посочат допълнително или сами те да си ги изберат), като обещаят свещено да ги пазят. Всички други „движения“ са механически, безпринципни и ще се движат, докато имат „бензин“. Временните успехи на техните образци не трябва да ни заблуждават. Нека си спомним империята на Константин в Мала Азия, която трая от ден до пладне. Фанатизъм, преследване и реакция не могат даде нищо на българския народ. Каква смисъл има да се отварят войни, предварително осъдени на неуспех? Запасното офицерство е крайно безидейно и готово да тръгне подир първия срещнат, без да мисли къде ще го изведе пътят, който му се сочи. Те не могат да схванат, че днешният и утрешният момент може коренно да се различават и да се попадне в задънена улица.

Така очертана, демократо-народняшката група и работническо-земеделската ще послужат за основа на бъдещия обществен живот. С посоката на „безпартийност“ трябва да се приключи, защото ще доведе до нежелани последици.[5] Повече подробности, ако има нужда — устно. Трябва да се скъпи времето и всичко да става в най-строга тайна. От моя страна това спазвам напълно.

С искрена почит: Л. Лулчев

6.I.1938 г.

Ваше Величество,

Понеже въпросът, за който стана спор днес пред Вас, взе крива насока, за да не остане впечатление, че ние искаме някакви беззакония и лични изгоди във вреда на реда и законите в страната, нашите събрания (и школа) ще престанат. Ние винаги сме се водили от мисълта, че те са от обща полза, че добрите хора са пратеници на небето, че те внасят нещо необходимо и полезно и с благословение за цялата страна и за всички хора, че те пръскат една духовна светлина, без която животът би изглеждал по-непоносим.

Понеже се мисли, че с ограничения и бруталности може да се достигнат добри резултати, ние няма да пречим ни най-малко да се дочакат и видят резултатите им. Обаче за последиците предварително заявяваме, че не можем да носим ние лично никакви отговорности.

С почит: Любомир

13.IV.1938

Ваше Величество,

Изпращам бележките по Закона за печата. Ако обичате, прочетете ги.

Пращам Ви и едно частно писмо, което след прочитането моля да ми върнете: човекът, който го е писал, заслужава доверие 100% (писмото е до жена му).

Упражнявайте контрол, защото партизаните сега са в министерството.

Позивът е многоречист и имаше места, които казваха: „Ела, вълк, изяж ме“…

Най-сърдечни поздрави и пожелания за добро здраве на децата и Ваш[6]

Л. Лулчев

Ваше Величество,

Времето, което изживяваме, е особено. Различни и противоположни сили се намират в голяма активност. Във всички държави се чувствува голямо напрежение — особено в авторитарните. Ония държави, които постъпват най-справедливо, ще успеят. В другите вътрешните противоречия ще се изострят и ще ги обезсилят.

Да се пазим да се не повтарят грешките от миналото, защото загубите сега ще бъдат двойни.

Нека се уповаваме на здравото, а не на болното, на разумното, а не на невежите.

Мнозина сте слушали досега, послушайте и нас. Имайте постоянството на германеца, честността на англичанина, обходата на французина, предаността на русина и веселието на италианеца.

Ако е добре на народа, и на Вас ще бъде добре, но ако той е зле, и Вие не може да сте добре. Ония, които вършат волята Божия, сиреч най-разумното в дадения момент, те имат успех в живота си. Личните разбирания водят към неминуеми стълкновения с други лични разбирания и неуспехи.

Тоя свят не е без ръководител. И тия, които схващат това, което Той иска, носят новото в живота. Новото се чака от всички. То носи винаги повече справедливост, повече свобода, повече радост и обич между хората.

Онова, което потиска, преследва, руши, е само старо в нови дрехи. Имайте присърце мъките на бедните и потиснатите. Познавам милостивото Ви сърце — дайте му ход и изберете хора, които да Ви разбират, и започнете това, което Ви е присъщо — едно по-справедливо управление, гдето грижата на властта ще стигне и до последната колиба. Спомнете си, там живеят при най-лоши условия обикновено ония, които най-сърдечно Ви целуват ръка… А за тях най-малко се прави… Тогава и Вашият живот ще се изпълни с радост и няма като сега да е мъчение!

Ако ще тръгвате за странство, изберете си подходящ благоприятен ден за тръгване.

Хороскопа Ви връщам. Може би ще ми трябва за още едно наблюдение чак след 15.8. т.г.

Портретите на Симеончо с Вас и майка му са цяла история без думи! Изглежда, че е много чувствително дете. А фотографията на княгинята между цветята е една истинска картина.

Благодаря много за тия фотографии.

Бог да пази Вас и домочадието Ви.

С искрена почит: Любомир Лулчев

6.VII.1938

Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.

Пристигнах на 7-и на Рила. Там бяха пуснали 300 коня да пасат, та бяха изцапали мястото, та трябваше да се чисти. Дойде ловецът Христо Кацарски да ми каже, че царят ще дойде на 13-и на Вада в 8 ч. сутринта да се видим, ако може — това му телефонирал от Царска Бистрица. На 13-и сутринта бях на беседа на молитвения връх, в 6 и половина тръгнах. Учителят ме изпрати сърдечно, като ме посъветва да бъда внимателен. Сега, каза той, работят от невидимия свят да смекчат нещата. Целият облечен в бяло, придружен от Йордан, аз бях в 7 и половина на Вада. Бяхме взели чайника с вода от тукашната чешмичка, за да черпим царя. Запалихме огън и аз излязох малко. На изток се показа веднага царят. Беше 8 без 20; много елегантно облечен, спортно, бинокъл, бастун и малка раница на гърба. Той ме забеляза веднага и ме поздрави с високо вдигане на каскета си във въздуха. Аз му отговорих с вдигане на едната ръка. И двамата се приближихме бързо един към друг и аз му се похвалих, че сме му донесли вода да го черпим от чешмичката — това, което той си няма. Седнахме до Вадата на неговата стара карма — подарената от него, пардесю тъмносиньо. Снех му раницата. Каза ми, че ми носел плодове от Кричим — помнел, че когато аз съм дошъл най-напред в Царска Бистрица, съм му донесъл един портокал, сега и той носел. Седнахме. Аз извадих от моята раница прясна питка, месена на планината в подвършник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва; той ги обича. Турих му една хубава чаша захар и лимон и топла вода. Това ни беше гостенето му. Ядохме и говорихме. Предварително му казах за Йордан. „Като моят Свилен[7] ли е?“ — ми каза царят смеешком. „Да“ — съгласих се аз и повиках Йордан да се приближи. Той дойде, вдигна ръка и поздрави със „Само Божията любов носи пълния живот.“ — „Напълно съгласен“ — каза царят, като поздрави с вдигане на каскета си. „Добре дошли, Ваше Величество.“ Царят му подаде ръка и благодари. Като му казах, че е шофьор, царят му каза: „Е, значи колеги сме.“ Почнахме разговора. Казах му, че речта на Кьосето[8] не съм чел. Той ми я разправи накъсо. Каза ми, че ходил при Кьосето, който бил болен, и го накарал на 7.VII. да говори. „Магически числа си му избрал“ — казвам му. Цитира ми някои пасажи от речта му и каза, че ще ми изпрати стенограмите. Главните въпроси, които имаше и говорихме, бяха:

1. Отговорът на тронното слово. Прочете ми проекта и направихме няколко поправки; да приеме депутация или всички народни представители? Казах му, че ще е по-хубаво всички народни представители да приеме, да ги не дели. Ще му бъде малко по-мъчно, но няма нищо, после ще му бъде пък по-лесно, защото ще чуе мнозина. Той се съгласи и каза, че в петък ще приеме всички; Законът за печата — поне да си внесе задълженията? Сега, като преписвам, не мога си спомни за какво са били — да се оставят наесен; да направи една закръпка на кабинета, ако има нужда, след виждане на депутатите да отиде в странство и след връщането оттам да направи генерална реконструкция. Това бяха главните въпроси. Между другото говорихме къде е ходил по планината; за сестра му Надежда, за зет му, който бил болен от стомах; решихме да го видя и му дам наставления. Говорих му за Николаев — че министър не може така да говори за своите чиновници. „Спас Ганев[9] му възрази“ — каза ми царят. „Но мястото на тия работи не е в събранието, а в Министерския съвет — казах аз. — Каква е тая политика? Николаев е истеричен и демагогства.“ Царят беше съгласен с това.

Говорихме за доста други работи. Между другото говори ми за сушата. „Аз Ви казах и по-рано, че «Бялото братство» не трябва да се засяга, защото ще има последици… И това е най-малкото!“ — „Зная, зная, нали зная какво беше и със стария, и с кешишите[10] Василий и Партений и други…“ — „Да, защото не сме важни ние като хора, а функцията, която изпълняваме. Ако някой нападне мене, е едно, но ако някой нападне Вас като цар, е друго. Който служи на божествената идея, Бог го пази. Други са интересите на един, който пипа агнето да го види угоено ли е, ако е месоядец, и други — на вегетарианеца… Да, разбира се. И към Вас тия, които търсят своите интереси, те тъй пипат, а друго е, който пипа, той, който иска само да види дали му е достатъчно само храната…“ — „Знаеш, много беше тежко тая неделя и най-интересното беше, че четох във вестник там френски от 6-и една статия против астролозите, които предсказали, че тая седмица ще бъде тежка; той го оборваше, а аз го четох тъкмо когато го опитвахме, че беше така…“ — „Ами, разбира се, Земята е една къща, около която влияе слънцето, месечината и всички планети. А това влияние не може да бъде последица и за хората! Ако затвориш прозорците, цялата къща ще стане тъмна. Но и по-лошо ще дойде…“ — „Зная, зная“[11]…, но с Николаев не може да се работи. Той е архипоп — но видяхте ли, с Генчев[12] се карали. Той казваше, че ние не искаме да изпълним закона, а се оказа, Вие видяхте, четох Ви закона на полицията, че трябваше само да се съобщава, а не да се иска разрешение; да, разбрах, Л., това са произволи и дивотии (искаха да ни затворят събранието и настояваха да сме искали разрешение). Трябва да се премахнат тия работи. Ще отстои тоя държавник, който е спазил най-добре справедливостта; тия постройки, които са градени с отвес, без това е невъзможно! Дайте отдушник! Държавата е като жив човек. Както една къща има нужда от канализация, от комини и от чистене — нашият строй не е идеален, дайте място, път на неоправданите къде да се оплакват от несправедливостите. В тоя свят тия, които слушат волята на твореца, ще бъдат най-добрите. Вие имате интуиция много добра, но умът Ви бърка… прави сметчици… — „Да, това го имам, но то пречи.“ — „Вие минавате по бедност, в последния момент Ви отпущат малко кредит за нова работа.“ — „Да, така е, хубавото Ви е, че се смирявате, и затова Ви помагат и нов кредит ще Ви отворят, бъдете само внимателен.“

Говорих му за призванието, което всеки човек има в своя живот, и пр. Пита ме за Луков[13] и Куманов[14]. Казах му, че те трябва да са дълбокият резерв и че трябва да се школуват и прочее, за да вземат по-права посока и държавнически идеи. Той се съгласи.

Много са лични, а сега трябват държавници от по-голям калибър. Каза ми, че Генчев се срещал с Кимона[15] и той съскал от яд за изборите, излишни бяха тия дивотии, които му правих. „Да, и аз тъй ги намирам“ — каза царят. „Това вече Николаев ги забърка.“ — „Да, той е истерик и неуравновесен“ — каза царят (точно дали тази дума беше, не помня, но смисълът беше тоя). Питах го за децата. Каза ми, че са добре. Казах му, че княгинята Мария-Луиза прилича много на Вера Стоянова[16], и той с учудване констатира това.

(Говорихме за мисълта при зачеването. Другите работи бяха лични и тях пропущам.) Изпратих го донякъде, той беше дошъл с военна шестоколка, която го чакаше при заслона; оставих го да си слезе сам дотам, за да не ме видят други. На сбогом си махна черните очила да не ме гледа през черно. Пожелахме си успех в работата и се разделихме. С Юрдана си взеха също сбогом и го пита от кое село е, и колега и тогава го нарече; че е колега, като се научи, че е шофьор. Пита го на колко е години и когато той каза, че е на 33, царят каза: „Значи ти си във възрастта на Христа“ и пр. Подаръците — праскови и зарзали, каза, че са от Кричим, носил ги е лично да се не повредят. Той ги прочете и излязоха 19 парчета. Казах му, че това е най-хубавото земно число. Той се зарадва. Раздели ги, като даде на мене 9, а на учителя — 10. После ми даде 3 банана, за да станат 12, каза ми учителят, когато му разправих колко ми е дал. Учителят беше също много внимателен и ме покани да се храня заедно с него на неговата масичка, което накара мнозина да завиждат, защото това е рядка чест. На тръгване тая сутрин, като отивах при царя, учителят ми каза: „Бог да бъде с тебе.“ — „Да бъде волята Божия“ — му отговорих аз.

14.VII.1938 г. Рила, второ езеро.

На 19 юли отпътувах от Рила до София с Йордан и седях там до 26.VII., когато си дойдох. Валя ни дъжд из пътя, та щом дойдох, влязох във връзка с Андро[17] и Багрянов[18]. На 21 закриха камарата и Законът за печата се провали. Закриването е станало, както ми казаха, скандално — все по „генчевски“ със…

На 23 юли се виждах с царя във Враня. Говорихме от 10 до 12 и три четвърти.

Сутринта Генчев беше много официален, но му казах да се не занася. Царят беше внимателен и любезен. Интимен. Като ме видя със сив хубав костюм, но без връзка и без шапка, той се засмя и ми каза (понеже винаги ходех при него много небрежно облечен): О, Вие сте сега „алангле“. — „Е, рекох, и аз да се докарам малко.“ Заразпитва ме за Рила. Казах му, че дъждове валят. „Е, малко сушата се оправи“ — каза той. „Щом разбрахте за какво е наказанието, и престанаха да Ви бият. А по-рано Ви биеха, защото не искахте божието благословение. Но ще дойде и нещо повече, ако предизвиквате.“ Говори ми за приема в двореца на депутатите. Казах му, че всички са доволни. Той много майсторски изолирал всички стари от разговорите. Казал, че искал да поговори с младите (новите) депутати. Разправи ми какви отделни разговори е водил с Пастухов[19] и Драндаревски, с… не помня още кои, но много ми хареса това, което беше говорил. Казах му, че е роден за миротворец, че всички са му се радвали, че за него е миротворството, а не войната, че му предстои да внесе мир в държавата и между другите държави, че е срамотно сега, когато хората правят договори с чужди хора, народи, и се разбират, той и своя да дели… (Говорил със сливенския депутат, му харесал; и с Недялко Атанасов[20], и бил мек и пр.).

Говорихме по положението. Аз го посъветвах да се чака, да не прави сега смяна, защото е опасно. Нека като се върне от Европа, ще бъде по-добре ориентиран. Той се съгласи с това, но казах му, че Николаев е истерик и не може да остане на това място, защото може да направи глупости. Да, съгласи се царят и ми предаде един разговор, който Николаев е водил с Лекарски[21], който е безобразен по държане, или по-право — по безпринципност. Тогава ме запита кого да турим министър на вътрешните работи. Казах му пак, че за Кимона и Луков е още рано много, те трябва да се школуват малко. Установи се туй — пак „четината“ Красновски[22] да туря? — „Той е добър — казах му — и да знаете, че ще го намерите там, където бяхте го поставили. Спомнете си само каква декларация беше направил при уволнението си.“ — „Да, това е вярно“ — съгласи се царят. Той или други, но устойчив човек, а не тоя истерик, за когото уж Генчев гарантираше, а сега, когато му казвам, той вика: „Е, майната му, да го сменим…“ Така не върви.

Тогава царят ми показа една листа, направена от Генчев, и взе да ме пита за някои от писаните в нея лица. Спомена Омарчевски[23]. Казах му, че пие и не е годен. Разправих му за жена му, която идеше всеки ден да се оплаква от Омарчевски, а после как дойде да иска да го правим министър.[24] Тогава царят ми каза, че и Стамболийски[25], който обичал да му разправя интимните си работи, му казал, че с нея не оперира, защото била заразена от мъжа си. Разбрахме се, рекох си на ума. И Стамболийски онождал — бедният Стамболийски, той ми доверяваше интимните си работи — думите на царя — мисля си затуй го и сполетя това, което му се случи, защото ти доверяваше…

Аз бях отишъл да ги придружа на 7 юли… Преди години аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава на 7.VII. радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците… Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалил или пък да знае неговият офицер да е правил това… То навремето си по дата трябва да е записано… Сега си го само спомням при преписването на това, което става в Марчаево по време на евакуацията, 28.IV.1944 година… Каза ми царят, че Георги Марков[26] му се сторил съвсем глупав. „Ами аз Ви казах предварително, че той е бакалин…“ За Стойчо Мошанов[27] му казах, като ме запита за мнение, „Той не е добър, но може да стане добър.“ — „Прекомерно нагласява работите — еквилибрист!“ „Да, това е точната дума — каза царят — но той не може да свързва хората. Може да се тури друг човек и той ще ти даде 140 души множество.“ „Не върви, ще видиш.“ Запитах го тогава видял ли се е с Багрянов? Каза, че да, в приема, че искал да говори с него, но още не е говорил, че ще говори в бъдеще. „Викнете го, викнете го непременно.“ — „Да, ще го видя“ — и започна да ми се оплаква, че не му харесва Багрянов, че той с тия вършачкаджии, които искали облекчение, че той бил като брат му Кирил[28], който му правил само въртели, и ми разправи няколко случая. Казах му тогава, че ще е хубаво да се срещна и с Кирил, може би ще се пооправи (разправяше ми как със зор го е пратил на погребението в Румъния, как му е говорил и го е наставлявал и пр.). Но аз пак настоях, че те и двамата през време на войната, и Кирил, и Багрянов, бягаха от отговорност, но сега не е война. „Викай го и се разберете. Той може да ти помогне.“ — „Не мислите ли той сега да стане министър. Те с Кьосето не могат да се търпят.“ Аз разбрах къде е въпросът и казах „Министър ли, от где накъде? Стига му депутат. Вие се вижте и се разберете да помага. Само министрите ли работят в тая държава? Приятел в нужда се познава. Дайте и на мен книжата, аз се наемам в 10 дена да Ви приготвя държавен план, за който Ви говорих.“ „Ама значи Вие не настоявате сега Багрянов да става министър“ — попита царят поуспокоен. „От где накъде? Стига му, че е депутат.“ — „Е, тогава аз ще се видя с него“ — и му светна. От това разбрах, че много интриги са се напластили между царя и Багрянов… Да са живи „приятели“, услужили са…

Пита ме за Сакаров[29]. Казах му, че не е за тая гама и ще се сритат. Похвали ми Ганев. Аз не се стърпях и му казах: „Та на същото това място не казахте ли, че и Ганев (във Врана значи е било) е шебек и че не може да го гледате и сега благодарение на Генчев го задържа и сега сте «доволен» от него… И за Кьосето искахте най-много четиридесет дена да го търпите, едва го задържахме уж за панихида, а оттогава минаха четиридесет дена по четиридесет и Вие го забравихте…“ Царят попримига, но не възрази нищо… После ми заговори пак за срещата ни на Рила. Той каза, че много останал доволен и всичките му работи излезли добре, и словото му излязло отлично. Казах му, преди да тръгне за Европа, да се видим пак на Рила и той се съгласи, като тръгва на 31.VII., да се видим, като предварително ме предизвести. Говорих му някои работи за него частно. Прегледах му очите и му обещах да му пратя една книга „Ирис-диагноза“ за него самия. После ходихме с него в апартаментите на баща му Фердинанд, които той е запазил в същото положение. „Аз не обичам да бутам старото“ — каза ми царят и ми показа много дреболии по масата, картини, които той, Борис, е рисувал, и пр., и пр. работи. Имаше много интересни работи, миниатюри, бибел и пр. Казах му да се види с Лянсбъри, който ще дойде в София. Той може да му бъде много полезен, защото и той е за мира и е много добър човек. Царят обеща да го види. Говорихме и други доста работи, но те не са тъй важни. На излизане царят извика Генчев и му каза: „Трябва да се видя с Бисмарк[30]“. — „Аз не го зная сега къде е.“ — „Аз ще го видя“ — казах аз. „Тогава нека се види с Вас — каза царят — и нека ме потърси мене първо, а не Генчев.“ — „Той от мене бяга — каза Генчев.“ Ами той (Багрянов) казал: „Аз трябва да бързам да стана министър-председател, преди да е станал Генчев.“ Това не мога да повярвам — казах аз. „Казал го е — рече царят. — Казал го е на Севов[31]…“ — „Глупост е това“ — казах аз. „Но все пак аз ще го видя и ще го изпратя.“

Така се разделихме; привеждам тия работи да се види какви интриги се ковяха и как против всекиго… По пътя Генчев, който ме довеждаше и отвеждаше с Ото, го запитах пак за тия думи. Той ми ги повтори. „Да не ги е казала някаква жена?“ — „Не, Багрянов лично“ — настоя Генчев. Аз бях оставил вкъщи да ме чакат преди срещата с царя още Багрянов, Андро и Стоил Стефанов[32], но като се върнах, намерих само двамата — Андро и Стоил. Багрянов отишъл на някаква среща с депутат. Казах на Андро да го извика. Той дойде към 6 часа. Казах му, че има много интриги между него и царя, и му казах да отиде и му занесе книгата, която съм му обещал; че настоявам да се види с царя. Той се съгласи, но искаше да знае интригите. Казах му, че е по-добре да ме тури в контакт със Севов, но и много се възмути от съществуването на тия интриги и като каза, че не се надява камарата пак да се свика, и искаше да си заминава и да се не връща вече… В неделя вечер дойде със Севов. Последният категорически отказа да е казвал подобно нещо. Оставихме Севов да се срещне с царя и да му каже Багрянов да потърси среща чрез Генчев и занесе книгата „Ирис-диагноза“, а аз лично да пиша на царя по въпроса. И в понеделник 25.VII. му пратих следното писмо:

Ваше Величество, фразата, която чух на тръгване и която се приписваше на Багрянова („аз трябва да стана министър-председател, преди Генчев да стане“), ми се видя много плоска и несъобразна в устата на тоя човек. За себе си аз проверих и тя се оказа, че е от рода на „едностранчивите“ информации, с които често Ви гощават напоследък. Бих Ви молил Вие да проверите направо от лицето, както сторих и аз. Мисля, че от това ще има само полза. Политиците са вбесени от урока, който им предадохте със затваряне на парламента. Мнозина от интелигенцията обаче са настроени да Ви дават благодарствен адрес, загдето ги отървахте по тоя начин от прочутия Закон за печата. Мнозина се запитват кои престъпници имат нужда от него, за да скрият своето престъпление и далавери. Защото нито царят може да иска това, нито народът има нужда от подобно полицейско третиране. Пожелавам всичко хубаво:

Л. Лулчев

Изпращам книгата „Ирис-диагноза“!

Какво стана по-нататък, ще чакам да видя. На 26-и си тръгнах за Рила и сега тук на 29-и пиша това. Ако царят не се е разсърдил, че разкрих интригата на тоя приятел, може утре да ми се обади; ако се разсърди, че по-рано му бях дал дума да не казвам, то пък каквото Бог каже.

От учителя. 8 и половина часа сутринта на 27 юли 1939 г., Рила, 20 езеро[33].

След завръщането ми от София откъслеци:

Светлите духове заемат големи позиции, върху които тъмните не могат да действуват (по повод на разговорите ми с Генчев). Ще го питате (царя) кой народ е прокопсал от насилието. Всичките видове насилници са се изтребвали (големите зверове в геологията даде пример учителят), царят като се върне от странство, ще му препоръчате някои книги. Нека той дели хората на две категории — на хора на насилието и на хора миротворци, те ще наследят земята.

На 28.VII. 9 и половина.

Досега силните и умните са управлявали, затова са такива резултатите на земята. За бъдеще трябва да дойдат слабите да управляват света. Ако искаш да подчиниш любовта на силата, нещастен ще бъдеш. Освободи любовта и ще бъдеш щастлив.

28.VII., 6 часът вечерта.

Ще му кажеш на царя, че паневритмията — това са разумните линии в природата, които имат постижения — развиват се тялото, дробовете, чувствата и умът; укрепява се мускулната система, съединителната тъкан, дробовете, мозъкът. Другите държави ще взимат модел от България. България със сила не може да се похвали, но хората ще вземат модела на тази гимнастика. Това са общочовешки упражнения, с които природата работи (паневритми филантропия). Един народ е един уд в общочовешкото. Трябва да се види каква функция изпълнява и тогава може да се види как ще се повдигне народът. Те сега имат гимнастики, но те не служат за обединението на цялото, а само на частите. Но ако се увеличи частта (един народ) повече, отколкото трябва, то е като да стане коремът на един человек по-голям — то е, болезнено. Ако той съдействува сега за паневритмията, ще остане, че в негово време са внесени тия упражнения. Животът може да се усили. Животът е най-мощната сила в природата. Тоя народ, който може да развие своя живот — силата, а не алчността, може да се развива и да получи плодове. Сега народите икономически се ограничават и не могат да воюват (ограничават се едни други). Силният човек е богат и може да се справи с мъчнотиите. Той, царят, трябва да изпълни волята Божия.

Горе при палатката учителят продължи: Благодарих му, че беше ми изпратил 9 праскови и 21 джанки. Той каза, че 21 е силно число, може да роди нещо, а 9 — пропуснатото.

В невидимия свят Всемирното братство на светлите иска да разбере готов ли е той да изпълни плана, който ще му дадат. Ако не е раздвоен. Ако е раздвоен, показва или че планът не е предаден добре, или той не го разбира. От него се иска една добра воля — да няма колебания — не скъпа? Да го приема — злато за злато внася, ще му злато дава, а не банкноти. Жито за жито. Непослушанието на българите доведе до петстотингодишно робство. С евреите беше същото. Едва сега на евреите дадоха малко земя, и то спорна, защото те мислят, което не е. Ако той послуша, Всемирното бяло братство ще направи всичките държави благосклонни и думите му ще се вземат във внимание.

17 октомври 1938 г., Изгрева

Ваше Величество,

1. На 14 т.м. сутринта идва Свилен. Засега няма нищо съществено и опасно.

2. На 15 т.м. дохожда Калигула[34]. Каза ми някои работи. Понеже бях му писал, че възнамерявам да отивам в странство, той веднага ми „услужи“ с 3000 лв. за паспорт, които днес ще гледам да му върна, защото изглежда, че до Нова година аз не трябва да мърдам никъде от София.

Прегледах ръката му и взех мерки от главата, шията, пръстите. Той има да минава една зона около от 7 години между живота и смъртта, много ясно очертана. Ще трябва само да се направи точен хороскоп, за да се види кога е началото и кога краят на тая опасна зона и връзка с кои други хора е. Понеже това се отнася до колективните възможности, изчислението е сложно и ще иска доста време. Работата ми изглежда доста сериозна, но ми се струва, че има шанс, ако слуша, да изживее всички опасности благополучно. Дано Бог му помогне да се не заинатява, където не трябва. Грубо пресметнато, шансът за живота е по-голям.

3. Когато Ви говорих за Стоянов (във връзка с Желязков[35]), спомних си после вкъщи, че криво Ви уведомих. Въпросът беше не за държавните дългове, а че Стоянов заема едновременно две длъжности и че би могло главен финансов секретар да бъде назначен Желязков; това би било от полза и за самата работа. А вярвам, че и Гунев[36] ще бъде доволен.

4. Струва ми се, че в следствието по убийството се дава ход и на странични влияния и се намесват хора, от които няма нужда.[37]

Във всеки случай София кипи от слухове, които вече се диференцират главно върху две насоки: Д. Велчев[38] и офицери и македонските среди. Мнозина усърдно шетат — особено габровлии. В казармите също е доста неспокойно.

Подробности — като се върнете.

С най-сърдечни благопожелания за хубаво време и разположение.

Любомир Лулчев

Бележки

[1] Личният архив на Любомир Лулчев се съхранява в Централния държавен исторически архив под №95. Дневникът му е приет в ЦДИА от архива на Министерството на вътрешните работи през 50-те години. Друга част от архива на Лулчев е предадена в ЦДИА през 1983 г., в която има нови страници от дневника му, но и в този си вид все още не е пълен. Л. Лулчев е водил дневника си първоначално на ръка в тетрадки, които после преписал в няколко екземпляра на пишеща машина по време на евакуацията си в с. Мърчаево, Софийско, през април 1944 г. Както личи от текста на преписания дневник, той е правил някои допълнения по време на преписите, а и често отбелязва в текста, че не може да разчете някои пасажи от тетрадките. Засега не е известно къде се намират тези тетрадки с дневника на Лулчев. Той представил дневника си в този му вид по време на процесите на Народния съд, надявайки се, че воденият от него педантично дневник ще му спаси главата, тъй като с него той смятал, че ще докаже, че е давал на българския цар само разумни съвети, които с нищо не са навредили на България, а напротив, че разумните решения и постъпки на цар Борис III са подсказани от Лулчев. Но дневникът му на практика изиграва ролята на ценно доказателство за съда при произнасянето на смъртната му присъда, която била изпълнена на 1 февруари 1945 г. Части от така запазения дневник са публикувани още по време на заседанията на Народния съд във в. „Народен съд“, а през последните години бяха печатани откъси и във в. „АБВ“. През лятото на 1980 г. личният архив на Лулчев беше допълнен, тъй като един таксиметров шофьор предаде в ЦДИА един куфар с документи на Лулчев, разказвайки ни една измислена легенда как „спасил от огъня документите на Лулчев“, като задържа за себе си част от тях.

[2] Генерал Алекси Стоянов, приближен на цар Борис III, последовател на Всемирното бяло братство, свързал Л. Лулчев с цар Борис.

[3] Д-р Н. П. Николаев, общественик, министър на народната просвета (1936–1938), на вътрешните работи и народното здраве (1938), депутат.

[4] По това време английски пълномощен министър в България е Морис Питърсън.

[5] Задраскани редове. След думата последици следва: „от които могат да се възползуват обскуранти, които, като ограничават свободата и признават себе си за «избраници», мислят, че облагодетелствуват, человечеството“. — Б.авт.

[6] Писмото е чернова и пожеланията са недовършени. — Б.съст.

[7] Свилен, прислужник и шофьор на цар Борис III.

[8] Георги Кьосеиванов, дипломат и държавен деец, секретар на политическата канцелария на цар Борис III, министър на външните работи (1935) и министър-председател (1935–1940).

[9] Спас Ганев, инженер, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1935–1939), депутат.

[10] Кешиш (тур.) монах, духовник. — Б.съст.

[11] Следва неразбрано. — Б.авт.

[12] Димитър Генчев, инспектор на царските дворци, бивш офицер.

[13] Генерал Христо Луков, министър на войната (1936–1938).

[14] Б. Куманов, деец на Военния съюз.

[15] Кимон Георгиев, един от създателите на ПК „Звено“, министър, министър-председател (1934–1935, 1944–1946).

[16] Вера Стоянова, дъщеря на ген. Алекси Стоянов, придворна дама.

[17] Андрей Лулчев, брат на Л. Лулчев, депутат.

[18] Иван Багрянов, политически и държавен деец, министър на земеделието (1938–1941), министър-председател (1944), председател на Общия съюз на Земеделските стопански задруги (1938–1944).

[19] Кръстю Пастухов, един от водачите на БРСДП (ш.с.), министър на вътрешните работи (1919).

[20] Недялко Атанасов, деец на БЗНС, министър на търговията, промишлеността и труда (1920) и на железниците (1920–1921).

[21] Крум Лекарски, военен и политически деец, генерал-лейтенант, член на Военния съюз.

[22] Иван Красновски, адвокат, министър на вътрешните работи и народното здраве (1936–1938).

[23] Стоян Омарчевски, деец на БЗНС, министър на народната просвета (1920–1923).

[24] Продължение на описание на срещата с царя на 23.VII.1938 г. във Враня. — Б.авт.

[25] Александър Стамболийски, водач на БЗНС, министър и министър-председател (1919–1923).

[26] Георги Марков, деец на БЗНС.

[27] Стойчо Мошанов, деец на Демократическата партия и Демократическия сговор, директор на труда (1934–1935), министър на народното стопанство (1935), председател на Народното събрание.

[28] Кирил, княз Преславски, по-малък брат на цар Борис III, регент.

[29] Д-р Никола Сакаров, деец на БКП и на РП, депутат в НС.

[30] Царят има предвид Иван Багрянов.

[31] Йордан Севов, архитект, един от най-близките съветници на цар Борис III.

[32] Стоил Стефанов, председател на българския акционен комитет в Скопие, депутат, стопански деец.

[33] Странно, че на другите места в началото на тетрадката е писано 1938 г., а тука 1939 година. На другите места е писано само месеци без година, предполагам, че е 1938 година, макар че с молив е писано 1939? — Б.авт.

[34] Калигула, подигравателно прозвище, с което царят нарича Димитър Генчев.

[35] Илия Желязков, главен секретар на Министерството на финансите, последовател на Всемирното бяло братство.

[36] Кирил Гунев, министър на финансите (1935–1938), управител на БНБ.

[37] Става дума за убийството на началник-щаба на армията генерал Йордан Пеев.

[38] Дамян Велчев, политически и военен деец, генерал-полковник, организатор на Военния съюз, участвувал в превратите на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г., привърженик на ПК „Звено“, министър на войната (1944–1946), пълномощен министър в Швейцария (1946–1947).