Гийермо дел Торо, Чък Хоган
Заразата (21)

Назарет, Пенсилвания

В една отдавна изоставена и така и некартирана азбестова мина, пъкъл на няколкостотин стъпки под горите на Пенсилвания, сред мили от заплетени в лабиринт тунели и изкопи, трима Древни на Новия свят разговаряха в катранено черната зала.

Телата им с времето се бяха изгладили като речни камъни, движенията им се бяха забавили до неузнаваемост. Физически не се нуждаеха от външна среда. Телесните им системи бяха еволюирали до максимална ефективност и вампирските им челюсти действаха безукорно. Нощното им зрение бе изключително.

В килиите, вдълбани в западните тунели на владението им, Древните вече започваха да складират храна за зимата. Понякога из мината отекваше писък на пленено човешко същество и кънтеше като животински рев.

Това е седмият.

Въпреки човешкия им облик, не се нуждаеха от жива реч. Движенията им, чак до погледите в пурпурно червените им очи, бяха ужасяващо бавни.

Какво е това нахлуване?

Това е насилие.

Смята ни за стари и немощни.

Съучастник има в това престъпление.

От другите?

Един от Древните на Новия свят се пресегна с ума си над морето към Стария свят.

Не долавям това.

Значи седмият се е съюзил с човек.

С човек срещу всички други човеци.

И срещу нас.

Не е ли ясно вече, че той бе виновникът за Българското клане?

Да. Доказал е многократно готовността си да избива събратята си, когато му се опълчат.

Световната война го разглези ужасно.

Твърде дълго се тъпчеше в окопите. Пируваше в лагерите на смъртта.

А сега е нарушил примирието. Стъпил е на наша земя. Иска целия свят за себе си.

Това, което иска, е нова война.

Ноктестият пръст на най-високия потрепери — необичайно физическо действие за същество, така дълбоко потънало в размисъл, в пълна безметежност. Телата им бяха просто обвивки и можеха да бъдат подменени. Навярно бяха станали самодоволни. Прекалено самоуверени.

Тогава ще го задължим. Не можем да останем повече невидими.

Главният ловец влезе в залата на Древните и изчака да го приемат.

Открих го.

Да. Той се опита да се върне у дома, както правят всички същества.

Ще бъде нашият ловец на слънце. Няма друг избор.

В една заключена килия в западния тунел Гюс лежеше в несвяст и сънуваше своята майка… без да съзнава грозящата го гибел.