Филис Халдърсън
Незабравима Коледа (7)

Седма глава

Ноел не видя Грег, преди да тръгне за работа, но в края на смяната той дойде да я вземе. Не беше сигурна дали да му е благодарна, или сърдита за този жест. Това, че държеше на нея, я радваше, но той още бе намусен и сърдит, защото не бе се подчинила на желанието му.

На следващия ден постигнаха примирие. Тя щеше да ходи пеша до работа, но щеше да го чака да я прибира след полунощ.

В неделя сутринта я събуди звънът на телефона. Аби вече бе излязла от къщи, за да отиде на сутрешната служба в църквата. Ноел вдигна слушалката.

— Мога ли да разговарям с Ноел Санта? — чу женски глас и сънят веднага избяга от очите й. Преди никога не бяха я търсили. Никой не беше търсил Ноел Санта. Кой можеше да я търси под това име? И как са научили телефонния номер?

— Ноел е на телефона — отговори неспокойно.

Жената се представи като Виктория Лангфорд, репортерка в една от големите телевизионни компании в Сан Франциско.

— Научихме за вашия случай от полицейската хроника. Искам да знам дали вече сте си възстановили паметта?

Ноел отговори, че все още не е и госпожа Лангфорд я помоли да разкаже по-подробно за случая си.

— Много интересно! Искаме да направим интервю и да го покажем по време на новините. Ще бъде страхотно коледно предаване. Макар да не можем да гарантираме, че някой ще те познае. Ако никой не се обади, можем да изпратим репортажа в други градове. Какво ще кажеш? Искаш ли да го направим?

Ноел се поколеба. Какво да отговори? Нали точно на това се надяваха с Грег? Защо да не използва възможността?

— Ами… аз… съм съгласна! — заекна тя, като се опитваше да се покаже поне малко радостна. — Много любезно от ваша страна. Ще трябва ли да дойда в студиото?

— Не, не е необходимо. Предпочитаме да снимаме у вас. Удобно ли ще бъде в четири днес следобед?

Поговориха още малко и Виктория й даде указания за грима и облеклото. Когато затвори, Ноел беше обхваната от паника. Дали това не беше краят на спокойствието? Дали някой щеше да я разпознае и да се обади? Дали нямаше да научи, че има задължения, които да направят невъзможна любовта й с Грег? Мили Боже, защо се съгласи? Навлече пеньоара и се втурна към съседната къща. Трябваше да говори с Грег.

Натисна с пръст звънеца и забрави да го пусне. Беше едва осем сутринта и той вероятно още спеше. След малко се чу силният му глас:

— Идвам, идвам, дявол да го вземе! Махни си пръста от звънеца! Само спя, не съм умрял!

Отвори вратата и видя Ноел. Очите му още бяха полузатворени, но видът й го разтревожи.

— Ноел! Какво се е случило? Майка ми ли…

— Не, Грег — побърза да го успокои тя. — Няма нищо. Аби е добре, но на мен ми се обадиха по телефона и…

Той не изчака да свърши и я издърпа вътре. Едва тогава тя забеляза, че е само по джинси, бос.

За момент забрави за какво е дошла, загледана в силното му здраво тяло с играещи под кожата мускули. Беше го виждала само по риза и знаеше, че изглежда великолепно, но без нея бе просто зашеметяващ! Не знаеше колко мъже е виждала без риза, но май никой от тях не можеше да се мери с него.

— Ноел? Добре ли си, скъпа? Какво има?

Думите му я накараха да дойде на себе си и тя си спомни за какво беше дошла.

— О, Грег, извинявай! Не исках да те притеснявам.

Той я придружи до дивана и седна до нея, а тя му разказа за разговора си с телевизионната репортерка.

— Надявам се, че няма да възразиш, ако дойдат тук с всичките си камери и прожектори. Нямаше как да поискам разрешение от Аби, защото е на църква, но тя няколко пъти ми е казвала, че ще помогне с всичко, което може.

Грег седеше прегърбен, с лакти подпрени върху бедрата и с празен поглед. Беше глупаво да се чувства унил… Знаеше, че ще дойде време, когато ще открият нейната самоличност. Дори сам бе предлагал да направят точно това — да използват телевизията. Но то беше, когато мислеше рационално… От мига, в който бе загубил контрол над себе си там, на плажа, Грег бе престанал да мисли рационално. Не искаше да я загуби.

Когато най-после проговори, той се опита да бъде разумен.

— Не, всичко е наред. По-добре ще е за теб, ако дойдат тук.

Щеше да направи всичко, за да й помогне. Един бог само знаеше каква мъка го обхвана. Разбира се, тя трябваше да узнае миналото си. Иначе не би могла никога да бъде щастлива. Винаги щеше да се чуди коя е била и какво е преживяла през онези изчезнали от съзнанието й години…

Щеше да я загуби… Предварително го знаеше, но не можеше да направи нищо.

Като прокара ръка през косата си, Грег се изправи и я погледна. Не изглеждаше весела. Сигурно и нея я бяха стреснали с този телефонен разговор. Тъмната й коса бе разрошена, а лицето й не беше гримирано. Нямаше даже червило. Но с този мек пеньоар изглеждаше по-привлекателна и по-женствена, откогато и да било… Е, добре! Той нямаше да обърква и без това обърканите й чувства с егоистичното си желание да я държи в неведение относно миналото й, за да остане при него. Засмя се насила и се изправи.

— Ако предаването ще е коледно, както са ти казали, трябва час по-скоро да сложим елхата и да я украсим — помъчи се да прозвучи весело. — Сигурно ще искат да те снимат под нея. Докато ние с теб се облечем, предполагам, че и мама ще се върне. Искам да закусим и после да отидем да напазаруваме.

Мислеше да я изпрати, без да я докосва повече, но когато стигнаха до вратата, тя се обърна към него и той я прегърна.

Нежните й пръсти го погалиха и той потръпна от удоволствие. Не можеше да я изпрати, без да я успокои. Обхвана лицето й с ръце.

— Не гледай толкова изплашено, любов моя! — Гласът му трепереше от страх, че може да я загуби. — Изглежда най-после ще намериш миналото си. Може би това ще ти помогне да се срещнеш със семейството си за Коледа.

Дъхът му премина в кратка въздишка, когато се наведе и целуна треперещите й устни, преди да отвори вратата…

Грег, Ноел и Аби купиха красива елха и я поставиха в ъгъла до камината. Украсиха я с играчки, събирани три поколения. Имаше даже едно восъчно ангелче, останало още от пра-пра-бабата на Аби. Като го държеше в ръце и слушаше историята му, Ноел се почувства по-добре. Всеки трябва да познава рода си… Иначе как би могъл да опознае себе си…

Аби Ремингтън помнеше пет поколения от семейството си. А Ноел нямаше спомен дори за собственото си детство. Трябваше да намери себе си, за да може да предаде историята на рода на децата си.

Към четири часа коледната украса вече бе готова и Ноел, взела душ, се беше гримирала, както я инструктира Виктория Лангфорд. Тя облече розовия пуловер и сивия панталон, които бе носила в деня, когато я намериха. Надяваше се това да помогне, ако някой, който я познава, я види по телевизията.

Госпожа Лангфорд и операторът предложиха да вземат интервюто пред коледното дърво, точно както беше предвидил Грег. Стаята изглеждаше много красива с огъня в камината и старинните дрезденски порцеланови фигурки, изобразяващи Рождество. Те също бяха част от наследството на Аби.

— Опитай се да не обръщаш внимание на камерата и се успокой — говореше Виктория, докато поставяше Ноел да седне пред елхата. — Разкажи за себе си. Няма значение, ако се запъваш или пък не можеш да си спомниш. Ние ще изрежем лошите кадри, преди да покажем филма, т.е. ще направим монтаж.

— А, да, ще искаме да зададем няколко въпроса и на вас, господин полицай.

— Не, госпожо — поклати глава Грег. — Не искам да бъде споменавано името ми или да ме показвате на екрана. Ще ви бъда благодарен, ако не споменавате, че тя живее при майка ми — усмихна се срамежливо той. — Не че не е разрешено от правилника, но в управлението не одобряват, когато служителите проявяват личен интерес към пострадалите. Въпрос на обективност. — Той като че ли се оправдаваше. Виктория не пожела да го послуша.

— Но това е част от темата! — Запротестира тя. — Полицаят, който намира изплашено момиче, загубило паметта си и го води вкъщи при семейството си. Случаят ще повдигне рейтинга на полицейското управление в Сан Франциско. И ще направи от служителите му герои.

— Госпожо Лангфорд, аз няма да направя нищо, което да застраши службата на Грег — намеси се Ноел. — Ако това, че интервюирате мен, може да му навреди, аз просто ще откажа.

— Почакай, Ноел! — прекъсна я Грег. — Госпожа Лангфорд може би има право. Това не заплашва моята кариера. Най-лошото, което може да ми се случи е да ме накажат с мъмрене. Оттеглям несъгласието си. Само ми дайте минутка, за да сменя ризата си и да се пооправя.

Записът мина бързо и гладко. Виктория създаде приятна, топла атмосфера, докато разпитваше Ноел и Грег. На тях също им беше много по-приятно, отколкото очакваха.

— А накрая ще помолим, ако някой може да даде информация, да потърси теб, в полицейското управление на Сан Франциско. После ще изпишем адреса и телефонния номер на екрана. Май не е необходимо да те предупреждавам, че ще те засипят с обаждания. В такива случаи всеки иска да помогне, но повечето хора обикновено не дават нужната информация.

— Права си — кимна той. — Аз ще те информирам за всичко. И ако нещо наистина се получи, обещавам ти, че ще си първата, която ще го научи.

В понеделник вечерта показаха интервюто. Ноел се почувства странно, когато видя образа си на екрана. Като че ли гледаше своя сестра — близначка. Някой, който изглеждаше и говореше като нея, но не и тя самата. Когато Виктория се обърна към нея с „Ноел“, тя видимо се стресна, сякаш искаше да я коригира.

Но колкото и да се опитваше, не можа да пробие стената, която й пречеше да си припомни. Иначе предаването й хареса. Когато започнаха да я снимат, косата й беше пусната свободно и покриваше раменете. После Виктория я беше вдигнала нагоре в красив кок. Настоя да я снимат с две прически. Каза, че това ще даде повече възможности за разпознаване. Освен това я бе накарала и да се изправи до камината, за да може да се види стойката и ръста й.

Когато предаването свърши, Грег въздъхна:

— Ако някой те познава и е гледал, не може да не се обади. Ти изглеждаш като сън, като мечта… Да не би да си била фотомодел?

— Едва ли! Тази дума не предизвиква никаква емоция у мен. Пък и не съм достатъчно слаба.

Погледът му се плъзна по добре оформените гърди, тънката талия и красивите бедра, а после се спря на пълните устни.

— Недей да губиш и грам от теглото си — каза той с дрезгав глас. — Обичам всеки милиметър от теб!

Когато смяната на Грег започна, в управлението вече се бяха обадили няколко души. Интервюто бе повторено във всички предавания на новините — в пет, шест и единадесет часа вечерта и докато той се върна в участъка към полунощ, за да напише рапорта, телефонистите бяха затрупани от обаждания.

Грег напъха в джоба си купчината бележки с имена, адреси, телефонни номера и съобщения на граждани. Беше поел доброволно да се занимава с това през свободното си време.

Грег и Ноел решиха сутринта към десет да отидат в управлението и да се обадят на всички, но към осем и половина го събуди един приятел от отдела за изчезнали лица.

— Извинявай, че те будя, приятелю, но току-що се обади някой си Уилям Трент от Стоктън. Той видял снощи предаването и идентифицирал находката ти като своята годеница Стефани Гейтс. Човече, този не се съмнява изобщо! Каза, че тя е студентка в „Пасифик Юнивърсити“ в града и не я е виждал, нито я е чувал от събота, петнадесети декември.