Читателски коментари (за „По следите на изгубеното време I “ от Марсел Пруст)

Четох я в гимназията, когато бвшв модерно да сваляш цитати от книгите. Бързо се отказах от начинанието тъй като в случая с По следите… означаваше да препиша наново цялата книга. И в този ред на мисли — изяществото на езика не е революцията на Пруст, но определено прави четенето по-приятно.