Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

В клетка желязна държеха орел,

някога бил и свободен, и смел.

Често гладувайки, ден подир ден

тихо и гордо угасваше в плен.

В шумна тълпа и децата дори

мъчеха роба с жестоки игри.

С нямо презрение срещаше той

груби нападки, обиди безброй.

Случи се чудо веднъж: на простор

литна от своя железен затвор,

с див вик размаха широко крила

в чисти лазури, над стръмни била.

С поглед възторжен и с пълни гърди

волно се рееше, както преди…

 

Там, в далнината, обвита в мъгла,

златна змия се изви и разстла

леко ефирът трептящи вълни:

гръм бе разтърсил поля, планини.

Дивно усещане: на свобода

горда мощ пленника млад облада.

Миг след това — безразсъден и смел —

право към облака беше поел.

Все по-безшумно летеше…

                                                Напред,

все по-високо, дордето отвред

с облаци бе обграден и без страх

той като слънчев лъч мина през тях.

Срещна го гръм оглушителен тук —

в своя възторг не долавяше звук.

Сякаш не виждаше, сякаш бе глух.

О, тържество на метежния дух!

Още! По-близо!… Но бог разгневен

прати стрела и орелът сразен

с рана в сърцето си, с няма уста

в миг полетя като камък в прахта…

 

Падна наблизо до клетката — там

дълго бе страдал, затворен и сам.

Тичаха малките, викаха в хор:

„Хайде, хванете го!“ Пак ли в затвор?

Късно! Потръпна с крила и умря

без разкаяние. Страх не съзря

никой в последния миг да личи

в гордите гаснещи вече очи.

Край